Си Дзинпин обеща обединение с Тайван, но се въздържа от заплахи

Китайският президент Си Дзинпин обеща в събота да осъществи мирно „обединение“ с Тайван, въпреки че не спомена директно използването на сила след седмица на напрежение с островната страна, към която Китай проявява териториални претенции, породило притесненията на международната общност, предава Ройтерс.

Тайван реагира бързо, като призова Пекин да се откаже от използването на принуда и повтори, че само тайванският народ може да решава бъдещето си.

Демократично управляваният Тайван е подложен на нарастващ военен и политически натиск от Пекин да приеме суверенитета му, но Тайпе обещава да защитава свободата си.

В изявление в Пекин Си заяви, че китайският народ има „славни традиции“ в противопоставянето си на сепаратизма.
„Тайванският сепаратизъм за независимост е най-голямото препятствие пред постигането на обединението на родината и най-сериозната скрита опасност за националното обновление“, каза китайският президент в деня на годишнината от революцията, която свали от власт последната императорска династия през 1911 г.

Мирно „обединение“ отговаря най-добре на цялостните интереси на тайванския народ, но Китай ще защити суверенитета и единството си, заяви Си.
„Никой не трябва да подценява категоричната решителност, твърда воля и силни възможности на китайския народ да защитава националния суверенитет и териториална цялост. Историческата задача за завършване на обединението на родината трябва да бъде осъществена и определено ще бъде осъществена“, изтъкна китайският президент.

Изказването му обаче предизвика негативни реакции в Тайван.
Канцеларията на президента съобщи, че Тайван е суверенна, независима страна, а не част от Китайската народна република, и ясно е отхвърлила предложение на Китай за „една страна, две системи“ за управление на острова.

„Бъдещето на страната е в ръцете на тайванския народ“, съобщи канцеларията.

В отделно съобщение тайванският Съвет по континенталните въпроси, определящ политиката към Китай, призова Пекин да „се откаже от провокативните си стъпки за намеса, тормоз и разрушение“ и да се върне към преговорите.

Около 150 самолета на китайските военно-въздушни сили навлизаха четири поредни дни в идентификационната зона на въздушната отбрана на Тайван от 1 октомври, въпреки че впоследствие тези мисии бяха прекратени. Си не спомена нищо за полетите в изказването си.

Тайван твърди, че е независима страна, наречена Република Китай, което е официалното ѝ име. Република Китай беше създадена през 1912 г. и правителството ѝ избяга в Тайван през 1949 г., след като изгуби гражданската война с комунистите, които създадоха днешната Народна република.

Тайван отбелязва 10 октомври, когато започва антиимпериалистическата революция в Китай, като свой национален празник и президентът Цай Ингвен ще направи обръщение в Тайпе в неделя.

Си използва речта си, за да подчертае необходимостта от „мощна сила, която да води страната, и тази мощна сила е Китайската комунистическа партия“.

„Без Китайската комунистическа партия нямаше да има Нов Китай, а следователно и обновление на китайския народ“, заяви той.

Китайският президент затегна контрола на партията върху всички аспекти от живота и почти сигурно ще наруши правилата и ще остане лидер на Комунистическата партия за трети мандат в края на следващата година, когато на конгрес ще бъде избрано ново ръководство за идните пет години.