Когато се наслагват външни за икономиката явления – едното природно, каквото беше пандемията, а другото политическо като войната, няма начин това да не породи несигурност на пазарите и първата реакция е да се променят цените. Започва запасяване, започва корекция на цените и трупане на рискови буфери, но намесата на държавата за регулиране на цените е вредна.Така коментира по bTV последствията върху икономиката финансистът Емил Хърсев.
Инфлационният натиск
„Винаги в икономиката важи правилото да калкулираш не на база на фактическите разходи, а на очакваните в бъдеще. Реакцията на цените в посока към увеличение винаги е по-бърза и предварителна, вероятно има и спекулативен елемент, но това е пазарната икономика“, посочи той.
Според бившия министър на социалната политика Христина Христова цената на парите на хората намалява, намалява и цената на труда.
„Да не говорим за инфлационния натиск върху домакинствата и семействата с ниски доходи. При актуализацията на бюджета през юли трябва да се помисли за новата ситуация“, съветва тя.
Христова напомни, че има програма за енергийна ефективност, но е на мнение, че тя трябва да се разшири.
По думите ѝ държавата може да се намеси на пазара, но временно, с мерки за бизнеса като противодействие на фалити и загуба на работни места.
Емил Хърсев потвърди, че и заплатите ще реагират съответно, а намесата на държавата в посока да регулира цените е вредна, но е съгласен, че тя трябва да се грижи и подпомага тези, чието съществуване е застрашено.
Той отбеляза, че пазарът се влияе от потреблението, а като реакция може да се очаква хората да преминават в други разходни групи.
Бежанци на пазара на труда
Христина Христова смята, че от една страна, бежанците от Украйна са разходи за социалната и здравната система, но от друга – може да са свежа струя за пазара на труда.
„От години бизнесът има проблеми с дефицит на определени професии“, коментира още тя и потвърди, че имаме Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, а бизнесът вече потвърди, че има капацитет да поеме нови 150 хиляди работни места.
Според Емил Хърсев ефектът от това ще е изцяло положителен.
„Поне това показва практиката на Германия – една от най-големите гостоприемници на мигрантска общност, аргументира се финансистът. – Тези хора се интегрират в трудовия пазар, работят, плаща.“


45 пияни или дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Безводието в Рогачево стигна чак до Брюксел
Украйна удари Крим и уби четирима
АПИ: Пострадалите работници при вчерашния пътен инцидент, не са наши служители
Делегациите на САЩ и Иран вече са в Швейцария
Индия показа, че забраната на социални мрежи за тийнейджъри има и негативи
ФИФА се оказа права за цените на билетите на Световното
Източният фланг на ЕС настоява за ускорено финансиране на ПВО
Швеция може би е моделът за оцеляването на либерализма
Украйна атакува голяма руска рафинерия на 2000 км от границата си
Електромобилите с голям пробег се превръщат в проблем
Най-добрият двигател на Maserati става хибрид, но не и PHEV
Бъдещата българска кола: Тествахме Ora 5, която от зимата ще се прави в Ловеч
Най-безшумните коли – дизели унижават електромобили
Елементарна проверка предотвратява омекването на спирачките
Пиян шофьор с 1,63 промила събори ограда в Берковица и избяга
2430 километра по границите на България с 45-годишен велосипед
40-годишен договор за водите на Арда е заплаха за България
75-годишен мъж се удави край Китен
Можем ли да отучим децата от безкрайното скролване?
преди 4 години "Христина Христова смята, че от една страна, бежанците от Украйна са разходи за социалната и здравната система, но от друга може да са свежа струя за пазара на труда." Уж сте учени хора ,а не можете да проумеете ,че тези не са дошли тук да работят отговор Сигнализирай за неуместен коментар