Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

През 2022 г. държавата ще търси на дълговите пазари 7,3 млрд. лв.

3 млрд. лева ще са за рефинансиране на стари дългове, а 4,3 млрд. лева ще са нов дълг

През 2022 г. държавата ще търси на дълговите пазари 7,3 млрд. лв.

Снимка: Pixabay

Държавата ще търси на международните дългови пазари общо 7,3 млрд. лева тази година - като 3 млрд. лева ще са за рефинансиране на стари дългове, а 4,3 млрд. лева ще са нов дълг. Средствата са за финансиране на бюджетния дефицит. Това става ясно от обявения днес проект на Стратегия за управление на държавния дълг в периода 2022-2024 г.

Заложеното в документа е част и от проекта на държавен бюджет за тази година, който също бе представен днес.

В периода 2022 – 2024 г., въз основа на допусканията и прогнозното дългово финансиране, размерът на държавния дълг в абсолютни стойности и съотношението му спрямо прогнозния БВП ще продължи да нараства от 24,8% в края на 2022 г. (35,5 млрд. лв.) до 29,3% през 2024 г. (47,1 млрд. лв.).

Динамиката на коефициентите на валутната и лихвена структура на дълга през 2022 - 2024 г. продължава да се променя в посока редуциране на дела на дълга, деноминиран във валути различни от лева и евро от 0,2% до 0,1% и на частта на задълженията с плаващи лихвени купони – в диапазона между 0,9% и 0,3%. Практически, в края на периода около 99,9% от задълженията ще бъдат в евро и в лева (съответно 66,3% в евро и 33,6% в лева), а тези с фиксирани лихви около 99,7%, с реципрочно намаление на тези в други валути и с плаващи лихви.

Въпреки очертаващите се перспективи относно темпа на изменение на държавния дълг и съпътстващите поемането на нов държавен дълг рискове съотношението на лихвените разходи спрямо прогнозния БВП през целия тригодишен период ще се запази в рамките под 1%, с което се избягва допълнително натоварване на държавния бюджет, пише още в стратегията.

Рискове

Според финансовото министерство степента на влиянието на риска от рефинансиране е функция от времевото разпределение и размера на настъпващите плащания по дълга, в пряка зависимост както от възможностите за акумулиране на необходимите средства за покриване им, така и от цената на финансиране. През тригодишния период 2022 - 2024 г. размерът на предстоящите погашения по еврооблигациите ще се движи в порядъка на 2,4 млрд. лв. – 2,9 млрд. лв. годишно, а общият съвкупен обем на погашенията по държавния дълг съответно в диапазона между 3 млрд. лв. и 3,5 млрд. лв. годишно. Важен приоритет е недопускане на допълнително концентриране на плащания в годините с натоварен погасителен профил.

За целия разглеждан период в дълговия портфейл доминантна част представляват инструментите, деноминирани в рисково неутрални валути (евро и лева) и тези с фиксирани лихвени проценти. Прогнозните данни от извършения анализ показват, че делът на дълга, деноминиран във валути различни от еврото и лева, спада от 0,2% в края на 2021 г. до 0,1% в края на 2024 г. Паралелно с това, частта на дълга с фиксирани лихви се покачва до 99,7% в края на 2024 г. (при 98,7% към 31.12.2021 г.). Съответно, коефициентите на дълга в лева и евро и на този с плаващи лихвени купони към 31.12.2024 г. представляват 99,9% и 0,3% (при 99,8% и 1,3% в края на 2021 г.).

При така очертаната валутна и лихвена структура на дълговите задължения практически при сценарий за евентуални драстични промени в нивата на валутните курсове и лихвени проценти същите не биха довели до изменение както в номиналната стойност на дълга, така и в планирания финансов ресурс за неговото обслужване и не индикира сериозна зависимост на дълговия портфейл от въздействието на пазарните рискове.

В стратегията е описан и ликвиден риск, който се асоциира с вероятността от възникването на ликвидни затруднения за държавния бюджет при покриване на краткосрочните задължения на правителството. Сред факторите, които оказват влияние върху него през периода на действие на стратегията са несигурността, свързана с разпространението на COVID-19, степента на възстановяване на икономическата активност в Европа и в света, както и основните рискове пред развитието на българската икономика.

По статията работиха: Ралица Пейчева, редактор Виктория Тошкова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Бюджет и финанси
Експерт: Виртуалните светове и блокчейн са част от иновационните хъбове на много банки