Външният дълг на България отбеляза 3,4% годишен ръст към септември

Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към 30 септември възлиза на 41,080 млрд. евро, което е с 3,4% повече в сравнение с края на същия месец на 2020 г. Така той представлява 62,6% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).

В централната банка изчисляват, че в края на септември краткосрочните задължения са 6,282 млрд. евро (15,3% от брутния дълг) и се увеличават с 3,5% спрямо година по-рано.

Дългосрочните задължения възлизат на 34,797 млрд. евро (84,7% от брутния дълг, като се увеличават с 3,4% спрямо края на септември 2020 г., когато бяха 33,652 млрд. евро.

В БНБ пресмятат, че към 30 септември 26,011 млрд. евро (63,3%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 82,9% от брутните външни задължения, при 83,5% година по-рано.

Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" е 8,280 млрд. евро и спрямо края на септември 2020 г. се увеличава с 3,8% (302,5 млн. евро).

По данни на централната банка външните задължения на сектор "Други парични финансови институции" (банки и фондове на паричния пазар) са 4,391 млрд. евро и се увеличават с 4,8% спрямо края на септември 2020 г., когато бяха 4,188 млрд. евро.

Външните задължения на бизнеса и домакинствата са 12,297 млрд. евро и нарастват с 2,2% спрямо септември на миналата година, когато стигнаха 12,026 млрд. евро.

В края на септември вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,227 млрд. евро, което е с 3,2% по-малко в сравнение с година по-рано. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 34,6% към края на септември 2021 г., при 37% година по-рано.

От януари до септември общият нетен поток е положителен, в размер на 2,117 млрд. евро при положителен поток от 2,824 млрд. евро за същия период на миналата година.