Реставрираха част от ротондата „Св. Георги Победоносец“ в София за 78 хил. лв.

Покривът и част от стената на храма „Св. Георги Победоносец“ в София са били реставрирани през лятото. Възстановени са кръглият покрив на сградата ротонда, както и южната стена на храма. Инвестицията възлиза на 78 хил. лв. и е била осигурена от бюджета на Столична община.

Общо през последните години 143 хил. лева са вложени за реставрация на храма от бюджета на общината. Средствата са осигурени по програмата на кмета на София през периода 2014 – 2019 за възстановяване на храмове и църкви, одобрена от Столичния общински съвет.

Тази година в програмата за възстановяване на църковни сгради са включени четири обекта, като ще бъдат отпуснати общо 170 000 лв. от бюджета на Столична община. Това са Курилският манастир „Свети Иван Рилски“, район „Нови Искър“, храмът "Св. пророк Илия", район „Витоша“, храм „Свети Пимен Зографски“, район „Изгрев“, Арменска апостолическа православна църква „Света Богородица”, район „Красно село”.

По програмата на столичния кмет Йорданка Фандъкова за възстановяване и изграждане на църкви през последните години са отпуснати средства както за ремонт и възстановяване на църкви, така и на манастири. С подкрепата на общината са построени пет нови църкви – „Рождество Христово“ в „Младост“ , „Успение на Пресвета Богородица“ в с. Владая, храмът „Св. Св. Петър и Павел“ в Долни Богров и други.

Отпуснати са средства за ремонт и възстановяване на църквите „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, „Св. Мина“, за изграждане на църквите в Гробищен парк „Бакърена фабрика“ и в Малашевски гробища, храм „Св. Троица" в кв. "Драгалевци", Централна софийска синагога, Кремиковския манастир "Св. Вмчк Георги Победоносец".

Храмът "Свети Великомъченик Георги Победоносец" е единствената сграда, построена през III – IV век в София и един от най-старите християнски храмове в света. Поради архитектурния си тип храмът е известен като Ротондата. Ротонда

Първоначалното предназначение на сградата е предмет на различни хипотези, често твърде противоположни. Предполага се, че е функционирала като баня или като мавзолей или мартирион, съществува и мнение, че е била построена като церемониална зала. В православен храм е преобразувана през VI век, след като силно е пострадала от хунското нашествие в средата на V в.

Преустройвана е неколкократно през X и XI в. В храма през 1469 г. са били изложени мощите на Свети Иван Рилски по време на пренасянето им от Търновград към Рилския манастир в 1469 г. През XIV в., по време на османското робство, храмът е превърнат в джамия. До XV век уникалните му стенописи са били скрити от мазилката.

По време на реставрационната работа в средата на XX век са открити няколко пласта  стенописи, най-ранният от които датира от IX – X век. Това са фрагменти от изображения на осем ангела на вътрешната част на купола на църквата. През XI – XII в. са добавени изображения на светци и новозаветни сцени. Внушителният купол, висок почти 14 метра, датира от XIV в.