Развиващите се икономики с право се тревожат за капиталовите потоци

Инфлацията в САЩ от 5% през май на годишна база, доста над целта на Федералния резерв от 2%, подклади спекулациите, че централната банка скоро може да започне да намалява пандемичната си монетарна подкрепа, пише за Financial Times Дувури Субарао, бивш гуверньор на Индийската централна банка (ИЦБ).

Преди осем години, когато тогавашният председател Бен Бернанке открито разсъждаваше, че Фед може да започне да намалява програмата си за количествено облекчаване, глобалните пазари изпаднаха в паника. Доходността на ДЦК скочи, рисковите активи паднаха, а валутите на развиващите се икономики се сринаха. Насочваме ли се сега към втори такъв епизод?

Опарен от миналия опит, Фед се опита да успокои притесненията за внезапно обръщане на политиката. Председателят Джей Пауъл полага усилия да подчертае, че ще бъде търпелив и няма да свива баланса на Фед без да види „съществен по-нататъшен напредък“ в икономическото възстановяване. Няколко ръководители на Фед повториха тези уверения, заявявайки, че Фед няма да реагира прибързано на преходен скок на инфлацията.

Въпреки това развиващите се пазари са прави да се опасяват относно възможните пазарни сътресения при тях. В края на краищата, с извънредно разхлабеното парично предлагане и ниската възвръщаемост в богатия свят, развиващите се пазари неизбежно се превръщат в предпочитана дестинация за инвеститорите, търсещи високи доходности. И когато цикълът приключи, капиталовите потоци обръщат рязко посоката, оставяйки пазарите на активи и валути в развиващите се страни в безпорядък.

Индия, една от „крехките пет“ през лятото на 2013 г., е отличен пример за уязвимостта на развиващите се пазари към волатилните капиталови потоци. Страната поддържаше големи дефицити по текущата сметка, които се финансираха от лесните пари, вкарани в глобалната система от количественото облекчаване, осъществявано в богатите държави.

Бяхме приспани в самодоволство. Напрежението обаче се натрупа, и когато неизбежната имплозия настъпи при първия сигнал за нормализиране на политиката, то се оказа изключително разрушително. Рупията спадна с повече от 15 процента от пика си само за три месеца, причинявайки огромни загуби на растеж и благосъстояние.

Оттогава насам Индия натрупа огромни резерви, често считани за първата линия на отбрана срещу нестабилните капиталови потоци. Но с ужас страната разбира, че това не е защита срещу капризните пазари.

Помислете за дилемата на ИЦБ по време на настоящата криза. Въпреки пандемията и свързаните с нея затваряния индийският фондов пазар процъфтява, подхранван от извънредната ликвидност, която ИЦБ наля в системата като част от кризисния си мениджмънт. В резултат на това чуждестранният капитал е изобилен.

ИЦБ е на пазара почти непрекъснато, купувайки долари, за да предотврати неоправдано поскъпване на рупията. Но купуването на долари води до допълнителна ликвидност от рупии, която може да излезе от нивото на комфорт на централната банка. ИЦБ може, разбира се, да обере допълнителната ликвидност, като продаде облигации. Но подобен ход би довел до скок на лихвените проценти, в резултат на което икономиката ще бъде залята с долари, които целят печалба от диференциала в доходността на валутите.

ИЦБ е изправена пред дилема. Да се намеси на валутния пазар, но да остави получената ликвидност нестерилизирана (като не продава облигации), което ще доведе повече чуждестранен капитал, привлечен от възвръщаемостта на фондовия пазар. Или да се намесете, но стерилизирайте потоците, което пак ще доведе до повече капитал, привлечен от потенциалния диференциал в доходността на валутите. И в двата случая икономиката трябва да плати цената на корекцията, когато лесните пари изчезнат.

Това показва, че валутните резерви в най-добрия случай са защитно оръжие за управление на волатилността, произтичаща от обръщането на капиталовите потоци. Те обаче не помагат за предотвратяване натрупването на напрежение на първо място.

Ако валутните резерви не са адекватна защита, капиталовият контрол ли е отговорът? Знаем, че е практически невъзможно да се въведе такъв контрол, който позволява влизането и излизането на правилния тип капитал, в точното количество и в точното време.

За да минимизират разходите и да увеличат максимално ползите от финансовата глобализация, развиващите се пазари трябва да поддържат огромни резерви и да поддържат устойчивост на фискалните баланси и текущите сметки. Те трябва да минимизират краткосрочния дълг (особено държавния) в чуждестранна валута и да прилагат капиталовия контрол разумно и пораждайки доверие.

Както показва опитът на Индия, дори при всички тези мерки такива държави все още трябва да се борят с така наречената невъзможна троица, според която никоя икономика не може едновременно да има фиксиран обменен курс, отворена капиталова сметка и независима парична политика.