След повишаването на лихвите през първото полугодие пътят е все нагоре

През юни по-голям брой централни банки от топ 10 са повишили лихвите спрямо всеки друг месец за последните най-малко две десетилетия, сочат изчисления на Ройтерс, а на фона на инфлацията, която достига десетилетни върхове, темпът на затягане на паричната политика е малко вероятно да се забави през второто полугодие на 2022 г.

Докато Федералният резерв в САЩ повиши лихвите със 75 б.п.  до диапазона 1,5% - 1,75%, най-голямото единично повишение от 1994 г. насам, Швейцария удиви пазарите с вдигане на лихвите с 50 б.п. в унисон с ходове в Австралия, Швеция, Норвегия и Канада.

Тези страни все още са далеч зад централните банки в страните с нововъзникваща икономика, повечето от които започнаха цикъл на повишаване на лихвите миналата година. Но те се движат бързо.

 През юли Австралийската централна банка повиши лихвите с 50 б.п. На 21 юли Европейската централна банка (ЕБЦ) също ще предприеме първото си вдигане на лихвите от 2011 г. насам, а Федералният резерв се очаква да одобри поредно увеличение в размер на 75 б.п. на заседанието си на 26 - 27 юли.

„Фед изглежда на автопилот да достигне до 3,5%, а ЕЦБ също е на автопилот да изведе лихвите на положителни равнища“, коментира Алекс Бразие, заместник-ръководител на BlackRock Investment Institute.

Но лихви от 3,5% в САЩ „ще забавят сериозно икономиката, така че след това ще е необходима смяна на курса“, допълва Бразие.

Задачата за намиране на баланс между избягването на твърдото приземяване на растежа и овладяването на инфлацията, която сега е двуцифрена в много страни, е най-трудна за развиващите се страни.

Повечето нововъзникващи икономики побързаха да предприемат действия в борбата си с инфлацията, като повишиха лихвите много преди развитите страни да пристъпят към същото.

Много от тях продължават да вдигат лихвите, но ситуацията създава рискове. В момент, когато инфлацията не достига връхна точка, както се очакваше през първите шест месеца на годината, може да се появи „умора от вдигане на лихвите“, предупреждава Луис Оганес, ръководител на световните макроикономически анализи в JPMorgan.

„Тези централни банки ще бъдат изправени пред въпроса какво най-малко повишение могат да предприемат през второто полугодие, за да овладеят очакванията за инфлация, без да тласкат икономиките си към рецесия“, отбелязва Оганес.

През май, когато стана ясно, че руско-украинският конфликт и последвалите инфлационни сътресения, ще траят по-дълго от предвиденото, 12 централни банки от групата на 18 развиващи се икономики повишиха лихвите. Осем последваха примера им през юни.

Общо централните банки на нововъзникващите пазари са повишили лихвите с 4415 б.п. от началото на годината спрямо 2745 б.п. за цялата 2021 г., сочат изчисленията.

„Иронично, макар че нововъзникващите пазари затегнаха политиката много по-рано и много по-енергично, инфлацията може да не се забави толкова бързо, колкото на развитите пазари, ако инфлацията при храните продължи да се ускорява“, коментира Маник Нараин, ръководител на стратегиите за нововъзникващите пазари в UBS.

„В този смисъл нововъзникващите пазари вероятно ще се изправят пред най-големия компромис между ръст и инфлация, а не САЩ“, допълва той.