IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Инфлационната задача на Фед е обвързана с твърде много променливи

Проблемът се състои в това, че целта на Фед е твърде неясна, смята Клайв Крук от Bloomberg

10:49 | 15.06.22 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg L.P.</em></p>

Снимка: Bloomberg L.P.

Твърде високи ли са лихвите, или твърде ниски? Може да си мислите, че това е лесен въпрос, изискващ директен отговор, но де да беше така, пише Клайв Крук от Bloomberg.

Проблемът се корени в това, че системата, свързваща основния инструмент на паричната политика на Федералния резерв на САЩ - лихвите - с нещата, на които цели да повлияе - инфлацията и заетостта - има много променливи. И не можеш да отговориш на горния въпрос, без да разбираш този контекст.

Фед определя пътя на основната си лихва, която влияе (заедно с неща, които не може да контролира) върху цената на кредитите, на активите и на други финансови условия. Промяната на финансовите условия (заедно с други неща, които Фед не може да контролира) впоследствие започва да влияе на общото търсене. Промяната на общото търсене (заедно с други неща, които Фед не може да контролира) формира заетостта и инфлацията. За капак на всичко това целта на Фед е неясна: трябва да балансира (в неопределена времева рамка) максималната заетост и ценовата стабилност (като "баланс", "максимална заетост" и "ценова стабилност" са силно разтегливи понятия).

лю лю

Източник: Bloomberg L.P. В понеделник (13 юни) доходността по краткосрочните държавни облигации за кратко задмина тази по дългосрочните - отражение на опасенията, че агресивното покачване на лихвите щре предизвика рецесия в САЩ.

Достатъчно трудно е да се погледне в ретроспекция и да кажем дали дадена политика е била правилна, или грешка. Да се каже как изглежда добрата политика в реално време е определено още по-трудно и включва съмнителни предположения и спорни приоритети във всеки един момент.

Критериите, които улесняват задачата на Фед, и съответно ограничават неговия избор, също си имат своята роля, стига  да са използвани разумно. Класическото правило, предложено от икономиста в Stanford Джон Тейлър, формира коректната лихва, измервайки разликата между реалната инфлация и целта на Фед за инфлацията спрямо реалния брутен вътрешен продукт (БВП) и БВП при пълна заетост.

Тейлър отдавна е защитавал тезата, че подобна формула носи по-добри резултати спрямо личната преценка на Фед. Но всъщност в повечето случаи Фед следва подобно правило на това на Тейлър.

Това, което работи при нормални условия обаче, не се получава, когато икономиката е под ударите на големи шокове на предлагането. Според подобните на горното правила лихвата в момента е твърде ниска - от порядъка на седем процентни пункта. Единствено завишаването на лихвите обаче ще предизвика огромен финансов шок, който ще промени икономиката толкова бързо, че лихва, смятана за твърде ниска през първата седмицата, на следващата вече ще е считана за висока.

лю лю

Източник: Bloomberg L.P. Пазарите се подготвят за безпрецедентно затягане на паричната политика на Фед до септември

Други опростяващи правила също се съревновават за внимание. Любим противник отскоро е неутралната лихва, която е в съответствие с пълната заетост и целта за инфлацията. На практика тя трябва да показва подходящо ниво на лихвения процент, след което икономиката се връща близо до желаните от централната банка равнища.

Въпросът е, че икономиката не е на това ниво, на което Фед иска да бъде. Дори да знаехме каква е неутралната лихва - популярно схващане е 0,5% - тя нямаше да ни каже нищо полезно за това каква е ситуацията в момента.

Въпреки това винаги се търси прост отговор. Може лесно да се посочат редица други измерители и да се каже "Използвайте това, за да се измери лихвата".

Заедно с неутралната лихва измерителите на пазара на труда също са неясни - което е разбираемо, тъй като предизвикателството за ведомството на Джером Пауъл е да озапти инфлацията, без да увеличи безработицата. Затова и на Фед се препоръчва да следи бързите лихвени равнища - или съотношението между свободните работни места към безработицата (т. нар. крива на Бевъридж) - или демотивираните служители.

Всички индикатори дават информация за това къде се намира икономиката, но никой от тях не е отговорът на това дали лихвата е твърде висока, или ниска. Освен това е добре да не се забравя и Закона на Гудхарт, който гласи, че всяка наблюдавана статистическа закономерност ще има тенденцията да се срине, ако ѝ се окаже натиск с цел контрол".

Най-добрият подход на Фед е да насочи своето собствено внимание и това на другите към най-широкия агрегат, на който се надява да повлияе, докато набляга на ограниченията при контролирането му.

Затова Фед трябва да продължи да ни напомня, че е нещата вероятно ще се развият по по-различен начин заради всички фактори, които не може да контролира, и ако това стане, ще е необходим нов път за лихвите. В такъв случай разумен въпрос е преценил ли е добре Фед пътя на търсенето? Моето предположение е, че малко по-ускорена свиване на търсенето би могло да спомогне за по-ускорено забавяне на инфлацията, без значително да се влошат перспективите за пазара на труда. Като се има предвид всичко това, Фед трябва да покачи лихвите малко по-бързо.

Тези показатели са дразнещи, но също така са и цялостният смисъл. Те са необходими, за да се признаят несигурността и съмненията в липсата на съгласие. Слабите ангажименти никога не е задоволителни, но, що се отнася до икономическите прогнози, те са винаги мъдри, заключава Клайв Крук.

Последна актуализация: 10:50 | 15.06.22 г.
Още от Анализи виж още
Специални проекти виж още

Коментари

Добави коментар
Финанси виж още