Умерените инфлационни прогнози на Фед имат нужда от разяснение

За представителите на Федералния резерв на САЩ, които търсят начини да озаптят рекордната инфлация, перспективите определено се подобриха в последните седмици, пише Бил Дъдли за Bloomberg.

На първо място, инфлацията достигна своя връх. По-конкретно, инфлацията при стоките се забавя с облекчаването на проблемите на снабдителните вериги и с изместването на търсенето от стоките към услугите. И въпреки че пазарът на труда продължава да е необичайно затегнат, инфлацията при заплатите се стабилизира вместо да продължи да се ускорява.

На второ място, инфлационните очаквания продължават да са под контрол. Въпреки че инфлационните очаквания на домакинствата в краткосрочен план са на високи равнища, дългосрочните бележат спад.

На трето място, усилията на Фед да насочва пазарните очаквания относно бъдещето на паричната политика до голяма степен са ефективни. Пазарните участници очакват, че централните банкери ще се движат бързо, за да достигне лихвата неутрално равнище (което нито стимулира, нито ограничава растежа - б.а.), като на следващите две заседания предстои да бъдат приети лихвени увеличения в размер на 50 базисни пункта (б.п.). Така цената на заемите ще достигне равнище от около 3% през следващата пролет.

Неслучайно гуверньорът Джером Пауъл наблегна на това да поясни на пазарите, че покачването на лихвите до "по-нормални равнища" не е "точка за спиране или такава, от която да се огледаш". Фед ще продължи с действията си, докато "няма достатъчно ясно и убедително доказателство, че инфлацията се забавя".

Освен това финансовите условия се затегнаха съществено. Доларът поскъпна, доходността по 10-годишните щатски облигации нарасна с около 1 процентен пункт за последните три месеца, а цената на щатските капитали намаля с около 15% спрямо достигнатия връх в първата седмица на януари.

Понеже чрез по-затегнатите финансови условия по-високата краткосрочна лихва забавя икономическия растеж, представителите на Фед трябва да са доволни, че пазарните участници възприемат кампанията по затягане по-сериозно.

лю

Въпреки това на Фед му предстои още много работа, пише Дъдли. Първо, Комисията по открити пазари към банката трябва да е по-голям реалист в собствените си прогнози за това какво ще е необходимо.

В последните икономически прогнози на комисията от март очакваното инфлационно равнище за края на 2024 г. магически спада обратно до целта от 2%, въпреки че паричната политика не е достатъчно затегната, за да избута безработицата до равнище, което Фед смята, че е в съответствие със стабилното инфлационно ниво.

Прогнозата постави отворения въпрос: освен ако безработицата не нарасне значително, как тогава инфлацията ще се забави до целевото равнище от 2%?

На следващото заседание на Фед на 14-15 юни предстои да бъдат публикувани новите икономически прогнози на комисията. Ако членовете й очакват значително затегната парична политика, това би означавало медианно равнище на лихвата от над 3%, необходимо, за да бъде избутано равнището на безработица над нивото от 4%, което се смята, че е в съответствие със запазването на стабилно инфлационно равнище от 2 на сто.

На второ място, представителите на Фед и пазарните участници продължават да подценят нивото на краткосрочната лихва, необходима за значително затягане на финансовите условия, за да се върне инфлацията до 2%.

Ако, в дългосрочен план, неутралната краткосрочна лихва е 2,4% (според медианните изчисления на Комисията по открити пазари), когато инфлацията е 2%, то неутралната лихва би трябвало да е по-висока, за да компенсира по-високата инфлация. Освен това, като се има предвид, че рекордният баланс на Фед от 8,9 трлн. долара все още осигурява стимули, балансът няма да стане неутрален, освен ако не бъде свит то желаното равнище за около три години - междувременно краткосрочната неутрална лихва трябва да е по-висока.

Трето, рисковете от по-твърдо приземяване на икономиката продължават да бъдат подценявани. Според представителите на Фед затягането на паричната политика може да забави икономиката и да изтрие дисбаланса между сегашното предлагане и търсене на труд, без това да предизвика спад. Това твърдение противоречи на икономическата история.

Всеки път, когато безработицата е нараствала с половин процентен пункт или повече, резултатът е бил рецесия и много по-голям ръст в броя безработни. Като се има предвид, че пазарът на труда е по-затегнат, отколкото някога е бил, необходимостта безработицата да нарасне е по-голяма, което увеличава, а не намалява шансовете за твърдо приземяване.

И на последно място, краткосрочната несигурност относно посоката на паричната политика на САЩ значително намаля през последните седмици, а финансовите условия леко се разхлабиха. Ако това разхлабване продължи, Фед ще трябва да отговори, като повиши краткосрочните лихви по-високо, отколкото в момента се очаква.