Другото главоболие на Борис Джонсън в Шотландия: Дъглас Рос

Премиерът на Великобритания Борис Джонсън има още едно главоболие в Шотландия освен националистическия натиск за независимост – шотландският лидер на консерваторите Дъглас Рос.

Депутатът от Мъри отдавна е трън в очите дори на собствените си политически съюзници. Още докато беше в местното правителство, а след това и в кабинета в Лондон, той често причиняваше проблеми на консерваторите. Натискът му върху Даунинг стрийт се засили, след като той напусна министерския си пост заради решението на Джонсън да не уволнява близкия си съратник Доминик Къмингс, след като той наруши местните противоепидемични правила.

След като стана лидер на консерваторите в Шотландия, Рос и Джонсън няколко пъти се счепкаха по различни въпроси. Съюзниците му го определят като отдаден политик, който не би се спрял пред нищо, за да постигне това, в което вярва.

Дъглас Рос, който често се сблъсква и с футболни фенове, защото е професионален съдия, се гордее с непокорната си природа. „Това не е нещо, което съм развил, след като станах лидер на шотландските консерватори“, коментира той пред Politico.eu. „Защитавам позиции, които много хора биха определили като „бунтовни“, защото вярвам, че са били абсолютно верни за хората, които съм представлявал по това време“, допълва той.

Въпросът е дали неговата отдаденост може да попречи на нарастващата подкрепа за независимост на Шотландия. Шотландската национална партия, която е на власт в Единбург от над 10 години, е напът да спечели категорично на изборите през май. Данни от проучвания показват, че шотландците биха подкрепили независимост, ако се проведе нов референдум.

Като лидер на основната опозиционна партия на Шотландия Рос има сериозна задача да води битка в подкрепа на обединена Великобритания. Мащабът на това предизвикателство е огромен, а същевременно Рос не успява да спечели кой знае каква подкрепа за консерваторите северно от границата с Англия. Много от поддръжниците на партията в Шотландия смятат обаче, че неговата безкомпромисност го превръща в перфектната личност, която да се бори срещу националистите.

Политическите му опоненти го описват като хамелеон, който се интересува най-вече от собствената си кариера. Дъглас Рос казва обаче, че да заема принципни позиции, за да служи на избирателите, включително и напускането на британското правителство, не са кариеристки подход. „Влязох в политиката, защото исках да защитавам хората от моята общност. Мисля, че имам страстта и ентусиазма да подобря Шотландия“, посочва Рос, като казва,  че ще остане да живее в областта дори и тя да обяви независимост.

Съюзниците му потвърждават образа му на непримирим критик дори и на своите, ако не е съгласен с действията им. Той напуска властта в Шотландия пред 2009 г., защото е на точно противното мнение по редица въпроси с лидерите по това време.

Откакто Дъглас Рос стана лидер на консерваторите в Шотландия, с Борис Джонсън той е имал нееднократни сблъсъци. Твърденията, че двамата имат добър диалог стават все по-неубедителни. Шотландецът вдигна шум около селскостопанските стандарти след Brexit, достъпът до пари в брой заради блокадата, както и граничните въпроси що се отнася до рибарския бизнес.

Дъглас Рос декларира, че ще продължи да работи с Джонсън и че двамата имат „силни“ дискусии по време на срещите им, както и „много добра професионална връзка“. Уловката е, че съвместната работа ще продължи дотам, докато Рос смята, че е добра за Шотландия. Затова се очакват и сблъсъци с Уестминстър заради собствените му възгледи и програма на работа.

Наблюдатели казват, че дистанцирането на Рос от Джонсън, който  е силно непопулярен в Шотландия, е полезно за имиджа му и всъщност може и да има известен ефект в кампанията против обявяването на независимост.

Планът за запазване на Шотландия в съюза включва няколко стъпки. Една от тях е отнемане на гласоподаватели от партията на местния лидер Никола Стърджън. Затова и Дъглас Рос се възползва от всеки шанс да я атакува, както и националистическата ѝ партия.

Дъглас Рос усеща много отчетливо тежестта на задачата да запази съюза. „Когато поемаш отговорността да водиш консерваторите, поемаш отговорност и за обединението“, коментира той. Затова и изборите в областта, които наближават, са толкова важни за него и за партията му.