IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

ЕС се готви за следващата си вълна разширяване през 2025 г.

Според проектодокумент Черна гора и Сърбия трябва да са готови за членство в съюза до 7 години

16:15 | 09.01.18 г. 2
<p>
	<em>Снимка: Архив Ройтерс</em></p>

Снимка: Архив Ройтерс

Европейският съюз се готви да се ангажира с краен срок 2025 г. за следващата вълна разширяване, но проблемите на Западните Балкани може да забавят този ход, пише EUObserver.

„Партньорите от Западните Балкани сега имат историческа възможност. За пръв път перспективите им за присъединяване имат оптимистична времева рамка“, казва Комисията в нов стратегически документ, който трябва да бъде приет на 14 февруари.

„Със силна политическа вола, налагането на реални реформи и трайни решения на спорове със съседните страни Черна Гора и Сърбия трябва да са готови за членство до 2025 г.“, се казва още в документа, чиято чернова е била видяна от изданието.

В проекта пише още, че Албания, Босна и Херцеговина, Македония и Косово „също трябва да са сериозно напреднали в европейския си път дотогава“ или, според алтернативна фаза в скоби, че техните „преговори трябва да са напреднали дотогава“.

Стратегическият документ бележи промяна в тона, след като председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви в началото на мандата си през 2014 г., че не очаква разширяване на ЕС със страни от Балканите в близко бъдеще.

В интервю за БНТ от миналата седмица той отново подчерта, че няма как страните от региона да се присъединят към съюза до 2019 г., защото условията за това не са изпълнени, но е възможно поетапно това да се случи до 2025 г. Документът потвърждава именно това.

Сърбия и Черна гора вече стартираха преговорите си за присъединяване. Албания и Македония се надяват да започнат такива тази година, ако Македония уреди спора около името си с Гърция. Босна и Херцеговина се надява да получи статут на „кандидат“ за ЕС, а Косово обмисля дали официално да поиска такъв статут.

Документът на Комисията предупреждава обаче, че местните спорове може да отложат определения от нея като „амбициозен“ график.

„ЕС не може и няма да внесе двустранни спорове. Ето защо всички засегнати партньори от Западните Балкани трябва спешно да решат тези спорове“, се казва в проекта.

Документът предлага неуредените гранични спорове да бъдат решени чрез арбитражни трибунали, например в Хага, а всички отсъждания да бъдат „обвързващи, финални“ и „изцяло спазвани“.

Най-проблематичният спор засяга Сърбия, която не признава независимостта на Косово. Документът казва, сочейки към Белград, че „лидерите на европейския път имат стратегически интерес“ да защитят „амбициите към ЕС на техните партньори“.

Той добавя, че „пълното нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово под формата на юридически обвързващо споразумение“ е от „критична важност“ за перспективите към ЕС и за двете държави.

Проблемите на Косово обаче не свършват със Сърбия. Пет страни членки на ЕС също не признават независимостта му.

В същото време новият му лидер Рамуш Харадинадж обеща да блокира трибунала на ЕС в Хага по обвиненията във военни престъпления на косовски бунтовници.

Друг проблем – спорът около името на Македония с Гърция може да бъде решен през следващите няколко месеца.

Гърция блокира присъединяването на Македония към ЕС и НАТО от почти десетилетие заради твърдения, че името Македония предполага териториални претенции върху съседен гръцки регион със същото наименование.

Правителствата в Скопие и Атина обаче сигнализираха, че са близо до постигането на споразумение, договорено с помощта на ООН.

„Имаме прозорец за намиране на решение. Изглежда промяната при нашите съседи е истинска“, заяви гръцкият министър-председател Алексис Ципрас след разговори с македонския си колега Зоран Заев.

Самият Заев каза за гръцките медии: „Вярвам, че има шанс до средата на 2018 г. да намерим решение“.

Проблемите на Балканите обаче не свършват до тук.

Хърватска и Словения, които вече са част от ЕС, не могат да решат спора си за морската си граница, който може да отложи разширяването, заяви Юнкер в понеделник. Хърватска има нерешени гранични спорове и с Босна, Черна Гора и Сърбия.

Изданието подчертава, че новата програма на Юнкер за Балканите явно ще се оформи по време на българското председателство на Съвета на ЕС. На 18 май в София ще се проведе среща на високо равнище по Западните Балкани, с която ще се отбележи и 15-тата годишнина от предишната подобна среща в Гърция, когато страните от ЕС за пръв път обещаха да приемат региона.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 21:31 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Европа виж още

Коментари

2
rate up comment 9 rate down comment 0
bgMan
преди 6 години
някои го погребват, други го разширяват...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 6 rate down comment 11
majnata
преди 6 години
Ше има разширение , ама какво точно и на какво...щото вълната идва от Африка и Азия ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още