Пред изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост на България има редица рискове и е възможно големите цели в него да не бъдат изпълнени. Това предупредиха експертите от ИПИ, които направиха анализ на стратегическия документ.
Два месеца след внасянето на Плана в ЕК той още не е одобрен, като получи множество забележки, отбелязаха икономистите. Те припомниха, че в документа са записани 46 реформи и 59 инвестиционни проекта. България очаква 21 млрд. лв., но няма да получи аванс.
Според изискванията на ЕК плановете на страните членки трябва да предвиждат поне 37% от евросредствата да са насочени към зелен преход, а поне 20 на сто - за цифрова трансформация.
Ниският потенциал за реализация на реформи поставя под риск изпълнението на документа, заяви д-р Петя Георгиева.
Разпределение на инвестициите в националните планове на страните членки между зелен преход, дигитална трансформация и други разходи, %, млрд. евро, ИПИ
6
Само Холандия още не е подала своя план, тъй като нямаше правителство. На четири страни членки плановете не са одобрени и това са България, Полша, Унгария и Швеция.
Всички проекти в българския план целят по-добро икономическо или друго представяне, при част от проектите няма индикатори за оценка на ефект и резултати. Това означава, че няма да разберем дали един проект е постигнал своята цел, или не, заяви Петя Георгиева.
Анализаторите от ИПИ отбелязват, че в българския план се предпочита безвъзмездната помощ, следва се директно европейската политика, реформите невинаги са свързани с проектите, а между проектите липсва връзка.
Инвестициите са основно в инфраструктура и физически капитал. Липсва общ макроикономически анализ по сектори за влиянието на плана.
Разпределение на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост, по стълбове, хил. лв.
7
„Забелязваме в нашия План нещо, което сме виждали и в други политически документи – липсата на базово разбиране на разликата между цел, инструмент, резултат, въздействие. Често реформите са представени чрез инструментите – например реформа чрез закон“, каза Лъчезар Богданов.
Някои страни вече разплащат проекти, започнали през 2020 г., докато България отлага това със съставянето на нови проекти и целият ресурс ще трябва да се усвои за кратък период. Засега нямаме значими проекти, чието изпълнение да започне догодина, отбеляза икономистът.
Според ИПИ дори ЕК да одобри Националния план и да започне да финансира проектите скоро, под въпрос остава дали тези средства няма да се превърнат в поредната схема за пилеене и неефективно изразходване на пари без ясен краен резултат.
5


52% от българите виждат застой днес, но една трета вярват в по-добро бъдеще
Експерт: Нервното шофиране води до по-голям разход на гориво
Масови съкращения в 15 области в България: ИТ сектора под ножа
БЧК: Над 2400 души са спасени от удавяне през 2025 г.
Нормализира ли се пазарът на недвижими имоти след еуфоричната 2025 година
AI агенти в екипа: От еуфория към измерими резултати за софтуерните компании
Кредити за малкия бизнес: Българска финтех компания запълва нишата вместо банките
Наистина ли Тръмп не се интересува от междинните избори?
Авансовите договори за чипове са полезна мярка за акциите на производителите им
McKinsey: САЩ внасят диспропорционално много електроника от Азия
Skoda за първи път показа новия си флагман
Навигация превърна Mazda CX-5 във влак
Ford Focus се завръща като хибриден SUV
10 коли, които ни хванаха окото на тазгодишното BMW Expo
Избягал папагал нанeсе огромни щети по коли в Шотландия
Брет Голдстин засипа с похвали Джей Ло
Нова система с изкуствен интелект сваля дронове Shahed за секунди
Какво американските ВВС не казват на Конгреса за A-10 Warthog
Вал Килмър беше заклеймен за „най-лошият човек на света“ година след смъртта си