В Конвергентните доклади, които оценяват готовността на държавите за членство в еврозоната, България продължава устойчиво да покрива четирите числови критерия за членство, а именно тези за ценова стабилност (инфлация), стабилност на публичните финанси (бюджетно салдо и държавен дълг) и за дългосрочния лихвен процент. Това се посочва в периодичните Конвергентни доклади за 2018 г. на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската комисия, разпространени от Министерството на финансите. Потвърдени са заключенията на предходните доклади от 2016 г., че страната ни покрива всички числови критерии на еврозоната.
България успешно изпълнява критерия за ценова стабилност, като с данни до март 2018 г. стойността на 12-месечната средна инфлация е 1,4 на сто при референтна стойност от 1,9 на сто. Бюджетното салдо през 2017 г. е положително в размер на 0,9 на сто от БВП, при дефинирано ограничение за дефицита на сектор "Държавно управление" до 3 на сто от БВП, а съотношението на брутния държавен дълг към БВП от 25,4 на сто е значително под референтната стойност от 60 на сто, като сме на трето място сред страните в ЕС с най-ниска държавна задлъжнялост. Средният дългосрочен лихвен процент на България за периода април 2017 - март 2018 г. е 1,4 на сто и също е под референтната стойност от 3,2 на сто.
По отношение на критерия за динамиката на валутния курс, българският лев не участва в механизма на обменните курсове на Европейската парична система - Валутен механизъм II (ВМ II), но е фиксиран в рамките на действащия режим на паричен съвет при официален разменен курс от 1,95583 лева за едно евро, поради което за периода от 4 май 2016 г. до 3 май 2018 г. не показва отклонение. Страната ще покрие този критерий, когато българският лев се присъедини във ВМ II.
В контекста на пълноправното ни членство в еврозоната, препоръчва се България да продължи стъпките си към осигуряването на стабилна среда за устойчива конвергенция чрез структурни реформи и икономически политики, ориентирани към стабилност, пишат от финансовото ведомство.
В Конвергентните доклади има констатации по отношение на съответствието между българското законодателство, от една страна, и Договора и Устава на ЕСЦБ, от друга:
- Националното законодателство предвижда допълнително основание за освобождаване на член на управителния съвет на БНБ, което не съществува в европейското право. Това е възможността, предвидена в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, член на управителния съвет на БНБ да бъде освободен от длъжност при наличие на установен конфликт на интереси;
- Националното законодателство не предвижда изрична възможност членовете на управителния съвет на БНБ да обжалват пред национален съд решения за тяхното освобождаване;
- Националното законодателство забранява на централната банка да финансира българското правителство и други органи и институции. Според ЕЦБ тази забрана трябва да бъде разширена, като изрично включи и забрана за финансирането на публични институции и органи на ЕС или други държави членки;
Същите констатации бяха включени и в предходните Конвергенти доклади, с препоръката че съответните части на българското законодателство следва да бъдат приведени в буквално съответствие с правото на ЕС.
Позицията на българската страна, с която ЕК и ЕЦБ са запознати по повод на този доклад и при предишните доклади, е следната:
- Посочените разпоредби в българското законодателство отразяват по-високата степен на консерватизъм и спецификата на националното право по отношение на основанията за освобождаване от длъжност на членове на Управителния съвет на БНБ;
- Общите разпоредби на българското национално право дават възможност за обжалване на решенията за освобождаване на всички членове на Управителния съвет на БНБ, както ЕЦБ сама отбелязва в доклада си, макар да няма изрична разпоредба за това в Закона за БНБ или в други специални закони;
- Забраната за финансиране на други органи и институции включва и тези на ЕС или на други държави членки, макар това изрично да не е записано в Закона за БНБ;
- Изменения в българското законодателство, които да създадат допълнителна правна сигурност в съответствие с тълкуванията на ЕЦБ, биха могли да бъдат извършени в кратък срок в периода, предшестващ присъединяването на България към еврозоната.


Гореща следа за отвлеченото дете: търсят Наталия в района на Бързица
Над 200 сигнала за мазут по Черноморието през юни
Шефът на БНБ с критика към бюджета
В Созопол задържаха рекордно количество райски газ
Тръмп отново обяви желание за край на войната в Украйна
Собственикът на Breitling: Китай остава труден пазар
Жегата започна в Ню Йорк
Биология на дезинформацията: Защо виждаме саблезъби тигри в новинарския поток
National Grid заложи на AI фирма
Слънчевата и вятърната енергия вече дават 35,3% от производството на ток в света
Китайските марки за първи път изпревариха японските по продажби в Европа
Fiat Multipla се завръща като 4-местна градска кола
Bentley показа уникална преливаща боя
EС ще ограничава скоростта от... Космоса
Кога шумът от гумите е по-силен
Английските кръчми с право да работят цяла нощ заради мачовете
Ограничават движението по “Тракия”, “Струма” и Кресненското дефиле
След гонка: Полиция хвана шофьор без книжка и 32 акта
Мъж се самозапали и почина пред централата на ООН в Ню Йорк
Ракетата Meteor: "Дългата ръка“, от която военновъздушните сили на Украйна крайно се нуждаеха ВИДЕО