В ЕЦБ се очертават сериозни разногласия около следващото решение за лихвените проценти

Само три седмици след като Европейската централна банка (ЕЦБ) единодушно повиши лихвените проценти в отговор на войната на САЩ и Израел в Иран, сред членовете ѝ вече няма единно мнение каква да бъде следващата стъпка, пише Bloomberg.

Разногласията относно това дали разходите по заемите трябва да бъдат повишени още, за да се забави инфлацията до целта от 2%, излязоха наяве през последните дни по време на годишния форум на ЕЦБ в Синтра, Португалия. Междувременно и финансовите пазари започнаха да се съмняват, че през тази година ще има ново затягане на паричната политика.

В единия лагер са представители като главния икономист на ЕЦБ Филип Лейн, които предупреждават, че инфлационният натиск, породен в началото на конфликта, все още не е изчерпан и може да се прояви чрез по-високи искания за увеличение на заплатите, както и със закъсняло поскъпване на храните и услугите.

Други обаче са приятно изненадани от рязкото поевтиняване на петрола вследствие на напредъка в мирните преговори и не очакват значителни вторични инфлационни ефекти. Силното забавяне на инфлацията в еврозоната през юни подкрепя тази теза. Според анализаторите на Bloomberg Economics инфлацията вече е достигнала своя връх.

На следващото заседание на ЕЦБ през юли не се очакват сериозни разногласия, тъй като инвеститорите почти не залагат на промяна на лихвените проценти. До заседанието през септември обаче ще бъдат публикувани нови икономически данни, включително за ръста на заплатите, като се очаква именно тогава по-вероятно различията в мненията да излязат на преден план.

Най-ясно противоположните позиции бяха представени от гуверньора на Естонската централна банка Уло Каасик и неговия гръцки колега Янис Стурнарас. Каасик заяви пред Bloomberg, че според него поне още едно повишение на лихвите е „разумен вариант“, докато Стурнарас каза в отделно интервю, че при настоящите условия „вероятно е добре известно време да запазим настоящите нива“.

Подобни разногласия отсъстваха от дискусиите в ЕЦБ през последните месеци. Председателят Кристин Лагард призна при закриването на форума в Португалия, че напоследък икономическата среда се променя изключително бързо.

Според нея рисковете от по-бърза инфлация и от по-слаб икономически растеж вече са „значително по-балансирани, отколкото преди няколко седмици“, именно заради скоростта, с която се развиват събитията. Лагард направи коментара по време на заключителния панел на форума на ЕЦБ, в който участва и председателят на Федералния резерв Кевин Уорш.

Основната причина за промяната в перспективите е спадът в цените на петрола до нивата отпреди войната, които са значително под прогнозите, използвани от ЕЦБ едва преди месец. Според тези прогнози инфлацията трябваше да остане над целта от 2% чак до края на 2027 г.

През юни инфлацията в еврозоната се забави до 2,8% от 3,2% през май и се оказа под очакванията на икономистите, анкетирани от Bloomberg, които прогнозираха 3%. Охлади се и базисната инфлация, която не включва храните и енергоносителите, както и внимателно следеният показател за ценовия натиск в сектора на услугите.

Отхвърляйки вероятността конфликтът да предизвика сериозни инфлационни последици и намеквайки за ограничена подкрепа за ново увеличение на лихвите, ръководителят на Финландската централна банка Оли Рен заяви пред Bloomberg Television, че не очаква да се появят „значими вторични инфлационни ефекти“.

Австрийският представител Мартин Кохер също каза в отделно интервю, че заплахата от инфлация „определено е намаляла, поне в краткосрочен план“.

Членовете на Управителния съвет на ЕЦБ Примож Доленц от Словения и Мартинс Казакс от Латвия също не виждат причина за действие още през юли, а белгиецът Пиер Вунш дори намекна, че може изобщо да няма необходимост от още едно повишение на лихвите.

Главният икономист Филип Лейн, който предлага решенията за паричната политика на колегите си, се опита да остави всички възможности отворени. По думите му ЕЦБ е решена „да не се поставя сама в рамка“ по отношение на бъдещата траектория на лихвените проценти.

Гуверньорът на Германската централна банка Йоахим Нагел изрази сходна позиция, макар да призна, че спадът в цените на петрола „определено е бил изненада“.

Въпреки това остават опасенията, че вече отчетеното ускоряване на инфлацията може да доведе до по-високи искания за увеличение на заплатите, което да запази ценовия натиск за по-дълъг период. Тъй като данните за възнагражденията се публикуват със значително закъснение, ще е необходимо време, преди да стане ясно дали подобен сценарий се реализира.

Дотогава дебатът в ЕЦБ вероятно ще се изостря.

„Подобряващите се перспективи вероятно ще задълбочат разделението в Управителния съвет на ЕЦБ, тъй като необходимостта от ново повишение на лихвите намалява“, коментират експертите на Bloomberg Economics. „Базовият ни сценарий все още предвижда едно последно увеличение на лихвите, но рисковете този сценарий да не се реализира стават все по-големи“, добавят те.