Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

КНСБ: Заплатите устойчиво растат, но и подоходното разделение между работещите

Нарастващото ускорение на възнагражденията се дължи най-вече на липсата на кадри, заяви лидерът на синдиката Пламен Димитров

КНСБ: Заплатите устойчиво растат, но и подоходното разделение между работещите

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

Заплатите в бюджетния и в реалния сектор в България устойчиво растат, но продължава силното подоходно разделение между работещите. Това каза на пресконференция президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Той беше категоричен, че нарастващото ускорение на заплатите се дължи най-вече на липсата на кадри, което вече е повсеместно, а в някои сектори може да бъде оценено процентно в двуцифрени числа.

От началото на тази година средната заплата се увеличава спрямо аналогичния период на предходната година – през първото тримесечие с 9,1%, през второто – с 9,9%, и през третото с 10,2 на сто. През третото тримесечие размерът на средната работна заплата за страната е 1037 лева – в номинално изражение това е най-високият ръст от 2009 година насам. В същото време обаче подоходно разделение между работещите се засилва.

В България една четвърт от наемните работници, или около 600 хиляди души получават заплата под средната за страната. От тях 403 хиляди са работещите на минимална работна заплата, като концентрацията на наетите на минимално възнаграждение е най-висока в сектора на хотелиерството и ресторантьорството - близо 38% от всички заети, и в сектора на строителството - около 25 на сто. 

Още по темата

Лидерът на синдиката каза, че увеличението на наетите на минимална работна заплата в хотелиерството и ресторантьорството е с два пъти повече през тази година спрямо миналата, когато те са били 17 на сто от всички наети на минимална заплата. По думите му това е сигнал за посивяване на сектора.

За да илюстрира подоходното разделение в числа, Димитров даде пример със средната заплата за столицата и за Видин. В София средната заплата за третото тримесечие е близо 1040 лева, докато във Видин е 600 лева. По думите му разликата вече е близо два пъти.

Устойчиво се задържа тенденцията на по-бързото нарастване на работната заплата в частния сектор. През третото тримесечие на тази година отчетеният ръст на средната заплата в частния сектор е 11 на сто, а в обществения – 7,9 на сто. Темпът на нарастване на заплатите в частния сектор е по-висок от този в публичните институции и разликата ускорено се свива, отчете синдикатът, като напомни и заслугите си относно натиска за ръст на минималната заплата и бюджетно финансираните дейности, както и колективните договори, които се разпростират вече в повече сектори. Средно с около 12 -15 на сто са по-високи заплатите и там, където има колективни трудови договори - или за около 33% от всички наемни работници.

Като нископлатени сектори трайно се установяват Производство на облекло, Обработка на кожи, производство на обувки, Производство на дървен материал и изделия от дървен материал, производство на мебели.

Лидерът на КНСБ направи оценка на постигнатото по Бюджет 2018, що се отнася до исканията на синдиката. По думите на Димитров исканията на организацията към бюджета са удовлетворени от изпълнителната власт наполовина.

Димитров напомни, че исканията на КНСБ за допълнителни средства в бюджета спрямо предходната година бяха за около 1 млрд. лева, а извоюваното в бюджета е за малко над 600 млн. лева допълнително спрямо 2017 година. Над половината от допълнителния ресурс е за средното образование, 160 млн. лева - за сектор "Сигурност", а останалите са за държавното управление, където влизат всички държавни агенции, бюрата по труда, приходните агенции, за които е заложено средно увеличение на заплатите от 2 до 12,5%. Ръстът на възнагражденията в различните социални заведения като домове за социални грижи, за хора с увреждания, ще е между 7 и 13 на сто, което също е наполовина от първоначално поисканото.

За Министерството на отбраната са предвидени 100 млн. лева за увеличение на заплатите догодина, а в системата на МВР - 55 млн. лева. Според Димитров това ще позволи увеличение на заплатите на полицаи и военни с около 15 на сто – за тези, които работят на терен.

Що се отнася до сектор "Здравеопазване" Пламен Димитров посочи, че стартовата заплата за медицинска сестра трябва да е вече поне 700 лева, а за главна сестра - 840 лева. Около 10% ще е увеличението на заплатите на тези, които са на директно подчинение на Министерството на здравеопазването. В центровете за спешна медицинска помощ трябва да има 20% ръст на заплатите. Медицинските лица в училищното и детското здравеопазване също ще получат увеличение с около 20 на сто.

Димитров отчете и сериозно увеличение на средствата за сектор "Култура" – както за заплати, така и за културни дейности.

Най-ощетеният сектор според КНСБ е “Земеделие”, като в разходите за министерството има известно увеличение, но то компенсира увеличението на минималната работна заплата. С 2 млн. лева са се увеличили парите за "Напоителни системи", а в Изпълнителната агенция по горите средствата са намалени с 1,7 млн. лева, което според синдиката може да доведе до съкращения и намаление на заплати.

Лидерът на КНСБ посочи, че синдикатът не е успял да го извоюва за следващата година, но КНСБ продължава да настоява за стартова заплата за висшист от 700 лева и за минимална работна заплата поне 50% от средната работна заплата за страната.

По статията работиха: автор Евгения Маринова, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
Правосъдният министър запозна адвокати с указанията за работата на ДЛР*