Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Колко безлихвени са „безлихвените“ заеми за самоосигуряващите се лица?

Българите ще бъдат утежнени с различни по вид и размер плащания при връщането на получените кредити, които са анонсирани като безлихвени, твърди д-р Петров

Колко безлихвени са „безлихвените“ заеми за самоосигуряващите се лица?

Снимка: Angelov Velko/Bloomberg News

д-р Петър П. Петров

В предаването „Референдум“ по БНТ от 31 март 2020 година министърът на финансите Владислав Горанов лансира идеята, че самоосигуряващите се лица, чрез търговските банки, ще могат да се възползват от безлихвени заеми за периода на извънредното положение, които да са с месечен размер от 1500,00 лева, като това кредитиране беше наречено „базов доход“.

Още по темата

Към този момент въпросите, свързани с очакваното кредитиране, са повече от отговорите, но основният въпрос, който възниква е:

Безлихвени ли са тези заеми?

За да се даде отговор на този въпрос, трябва ясно да се осъзнае, че държавата ще предостави на самоосигуряващите се необременени с данъци и осигуровки суми, а сумите, които те ще погасят, ще бъдат след данъци и осигуровки. Това е така, защото (поне засега) идеята е да се кредитират физически лица, а не стопанските единици, чрез които тези физически лица осъществяват дейността си, т.е. практически кредитът ще бъде погасяван от самоосигуряващото се лице, след като то е платило полагащите се данъци и осигуровки. В общия случай са възможни две най-често срещани хипотези:

а) доходът да е получен като възнаграждение за положен личен труд;

б) доходът да е получен след разпределение на реализирана печалба. Примерите:

При възнаграждение за положен личен труд

Да приемем, че дадено самоосигуряващо се лице, родено след 1959 година, получава годишен доход в размер на 2500,00 лева. С този доход това лице ще трябва да погаси получения безлихвен заем в размер от 1500,00 лева. Изчисленията показват, че ако доходът бъде получен като възнаграждение за положен личен труд, то върху него се дължат осигуровки с общ размер от 31,3% т.е. 782.50 лева, както и данък в размер на 10%, т.е. общото оскъпяване на кредита ще бъде 38,17% [((782,50 лв. + 171,75 лв.)/ 2 500,00 лв.) X 100% = 14,5%].

При получен доход след реализирана печалба

Самоосигуряващо се лице е едноличен собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност, чрез което осъществява дейността си. В този случай лицето избира да получи дохода си след облагане по реда на чл. 38 от ЗДДФЛ с окончателен данък от 5%. За целите на примера, нека печалбата (преди облагане) на дружеството бъде 2500,00 лева.

Видно от примера, оскъпяването на кредита в този случай ще бъде 14,5% [((250,00 лв. + 112,50 лв.)/ 2 500,00 лв.) X 100% = 14,5%].

Посочените примери показват, че самоосигуряващите се лица ще бъдат утежнени с различни по вид и размер плащания при връщането на получените от тях кредити, които биват анонсирани като безлихвени. Допълнително: в хипотезата, когато става дума за разпределение на печалба в търговски дружества, можем да говорим за своеобразна намеса на държавата във вътрешнодружествения живот на тези стопански единици, тъй като в общия случай за тях не съществува задължително изискване за кешово изплащане на разпределената печалба. Нещо повече: решенията за разпределение на печалбата, нейното кешово изплащане или за покриване на загуби от минали години винаги трябва да бъдат съобразени с капиталовата структура на конкретното предприятие.

Решението

Едно от възможните решения на възникналия казус е да се гласува, по аналогия на чл. 22а от ЗДДФЛ, законова норма, която да предвижда приспадане от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 на направените вноски по получените антикризисни кредити. Данъчно облекчение от този вид ще направи анонсираните кредити не само необременени от допълнителни суми, но и ще стимулира тяхното своевременно, дори и по-ранно изплащане. 

* Авторът е магистър по счетоводство, финансов анализатор и бизнес консултант. Д-р Петров е завършил и специализации по финансов и кредитен анализ по програми на Manchester Business School и Institute for Financial Services London.

Материалът е предоставен на Investor.bg.

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (26)

   1| 2| 3    
1
 
4
 
26
abdul до: д-р Петър П. Петров
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
Ама ако го няма тоя кредит като вземеш 1000 лв. без данъци и осигуровки ли ги взимаш, да ти пикам на дипломата?!
*** стотинкаджиите професори сте, бе. Имаш приход, разход, плащаш данъци/осигуровки и останалото прибираш в джоба. Кви са тия влиза 1000, излиза 1000 .. и 38%.
1000 кредит не е приход, докторче.
0
 
6
 
25
driverf1 до: driverf1
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
Почвам да правя сметки като г-н доктора.....,всички данъци ще са към 56 процента,но да ги смятаме 50 процента,реално държавата ще е помогнала на всеки не с 1500 лева,а само с 750 лева.....
1
 
5
 
24
driverf1 до: xapoznai
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
Да така е.....,и какво би станало ако държавата подари по едни 1500 лева на всеки жив човек.....?
Всичко ще се върне веднага в икономиката,всеки ще пазарува,от там ДДС и всички данъци от печалбата,осигуровки т.н......,е малко ще се вдигне инфлацията.....,така или иначе управляващите все плачат че инфлацията е малка.....
0
 
6
 
23
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
Излишно се усложнява едно просто нещо. Взимаш и връщаш без да ти тече лихва. За какво ще ги ползваш е все тая никой не ги облага с нищо. В случая си напред с размера на лихвените плащания, а не с 1500 лв. Колкото до локумите - разбира се, че всеки спечелен лев се облага и това важи за всички.
В крайна сметка на всеки е ясно, че сделката е по-добра от тази която всяка банка би предложила и това е напълно достатъчно. Никой не подарява по 1500 лева да си ги харчиш както внушава статията, а пари които ще се връщат.
6
 
1
 
22
преди 3 месеца
Напротив. Вземате 1000 лева и връщате 1000 лева, само че тези 1000 лева, които връщате са необременени от данъци и осигуровки, каквито са и 1000-та лева, които получавате. В другия случай ще вземете „помощ“ от 1000 лева, но ще върнете 1000 лева плюс поне 14.5% за данъци или пък 38,17% за данъци и осигуровки, в зависимост от формата, под която осъществявате дейността си.
Продължавам да не разбирам логиката на възникналата тук съпротива срещу това, което предлагам? Всички (банките – чрез по-бързото връщане, кредитополучателите – чрез стимула за по-бързо връщане и реалното данъчно облекчение, както и държавата – чрез повишеното потребление и стабилността на банковата система, постигната чрез по-бързото връщане) ще са печеливши от него. Да, държавата ще е малко по-печеливша, защото би загубила пари от преки данъци и осигуровки, но същата тази държава ще спечели от косвени данъци, чрез потреблението. В противен случай, както и ще се случи, по-малко от 5% от самоосигуряващите се лица ще прибегнат до афишираните като „помощи“ кредити, от което най-губещият ще бъде държавата, т.е. всички ние.

Още от Икономика и политика
Емил Димитров: В България не се изгарят радиоактивни отпадъци