Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Ще доведе ли падането на лимитите за болниците до по-ефективни мерки за контрол?

НЗОК няма как да контолира в реално време, трябва да се върви към електронизация, каза Иван Маджаров

Ще доведе ли падането на лимитите за болниците до по-ефективни мерки за контрол?

Снимка: Angel Garcia / Bloomberg

Ако лимитите за болниците бъдат премахнати, системата няма да рухне, ще се въведат други, по-ефективни механизми, които да контролират. Това каза по БНТ председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) Иван Маджаров.

Повод за коментара е предложението на здравния министър Стойчо Кацаров да бъдат премахнати лимитите за болниците.

По думите на Маджаров има лимити и затова има и надлимитна дейност.

"Това е един лесен начин да контролираш макрорамката на бюджета. Всъщност е лесен, но много груб и води до много други последствия след себе си. Спира изобщо усилията на управлението и на касата, и на държавата за въвеждане на по-ефективни мерки за контрол", смята Маджаров.

Според него това, което е предложил вчера министър Кацаров за реформа в здравеопазването, всъщност е „оригиналната реформа отпреди 20 години“. 

Още по темата

"Така беше замислена - парите да следват пациента, да няма лимити, да няма диспропорции, да бъдат правилно остойностени дейностите, които заплаща НЗОК. Това са неща, които се изкривиха с времето. Въведоха се лимити, защото по-лесно се управляват средствата по този начин", допълни председателят на БЛС.

Маджаров обясни разликата между това болницата да има дългове и НЗОК да има дългове. Ако НЗОК има дългове, това означава, че парите са свършили и трябва по някакъв начин да се актуализира бюджетът на фонда.

"Такова нещо не се случва вече много години. Всяка година прехвърляме", каза Маджаров.

По думите му като цяло парите за системата като дял от брутния вътрешен продукт не са достатъчно, но в момента няма заплаха за бюджета на касата.

Председателят на БЛС обясни и създаването на клиничните пътеки като алгоритъм, по който задължително да се извърши нещо на пациента като диагностика и лечение и след това, въз основа на този алгоритъм, да получи заплащане лечебното заведение за този пациент.

"Проблемът на клиничните пътеки е, че никога няма двама еднакви пациенти - един човек се нуждае от една грижа, друг от по-малка, трети от по-голяма, а пътеките не отчитат това, те разглеждат средно претеглен случай. Те разглеждат от всички преминали пневмония, средно колко би струвало на системата", даде пример той.

Другият недостатък според него е, че те са били оценени по специалности и по този начин са довели до изкривявания в системата - някои специалности се оказаха по-добре платени в сравнение с други.

По думите му самият начин на плащане и разписаните алгоритми не са предпоставка за злоупотреби. А предпоставката е въведена заедно с въвеждането на здравноосигурителния модел на системата за контрол, защото практически Здравната каса няма възможност да контролира нещо в реално време или да контролира качество на извършените услуги. Месеци след това отиват контрольори на проверка и проверяват документацията, обясни той.

Той е категоричен, че трябва да се върви към електронизация, да се върви към активност и от страна на потребителите на здравни услуги, за да не се допуска да се отчитат фиктивни услуги.

По статията работиха: Евгения Маринова, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
ГЕРБ за кабинета на ИТН: Влизаме в залата, гласуваме против