Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Имената на бизнеса

Р. Масларска: Гладкият път към чужди пазари минава през статута на публична компания

Важно е да работим за по-доброто оползотворяване на капиталовия пазар като двигател на икономиката, заяви председателят на БАЛИП

Р. Масларска: Гладкият път към чужди пазари минава през статута на публична компания

Снимка: Елана Трейдинг

Радослава Масларска е председател на УС на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП).  Тя е председател на СД на инвестиционния посредник ЕЛАНА Трейдинг и член на СД на ЕЛАНА Финансов Холдинг. Кариерата й като финансист започва в ЕЛАНА през 2001г., когато се присъединява към екипа на отдел „Международни финансови пазари”. През 2004 г. е повишена в ръководител на отдела. През 2006 г. Масларска поема длъжността прокурист на инвестиционния посредник ЕЛАНА Трейдинг. От май 2007 г. до ноември 2010 г. е негов изпълнителен директор и впоследствие поема длъжността Председател на Съвета на директорите на компанията. Завършила е „Финанси и банково дело” в Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Притежава лиценз за инвестиционен консултант от Комисията за финансов надзор. Радослава Масларска е член на УС на Фонда за компенсиране на инвеститорите и член на Българска дилърска асоциация.

Г-жо Масларска, какво научи инвестиционната общност през 2017 г.?

Годината беше добра за българския фондов пазар. Почти 16% ръст на SOFIX за годината не е за пренебрегване, при положение, че преди лятото инвеститорите имаха възможност да направят доста големи печалби. 260 млн. лв. бяха разпределени като дивиденти през миналата година, което бе със 70% повече от предишната, а средната доходност на акция остана на нивото от 4%. Оборотът на регулиран пазар също се увеличи с около 70%. Цифрите наистина доказват една добра година на Българска фондова борса. 

Най-ценното, което научихме в инвестиционната общност е, че когато всички обединим усилията си, и то заедно с регулатора, и работим последователно по проблемите и нуждите на пазара, нещата започват да се случват. 

По голяма част от мерките в стратегията за развитие на капиталовия пазар, която разработихме миналата година, са факт или са в процес на реализация. Има налице вече нормативни промени, които могат да отворят повече капиталовия пазар за малкия и средния бизнес. Радвам се, че повече се говори за ползите от капиталовия пазар и неговата роля в икономиката. 

Въпреки тежестта на раменете на посредниците от скоростното въвеждане на MiFID II и предстоящите промени, които трябва да направим за защита на личните данни, смятам, че нашата общност може да се поздрави с една ползотворна година за капиталовия пазар.

Кои събития през 2017 г. можете да определите като „добри“ и кои бяха „лоши“ за  развитието на капиталовия пазар? От кои грешки трябва да си вземем поука?

Предпочитам да говоря за добри събития, защото дори когато има грешки, ако те са анализирани и са взети мерки за коригирането им – това също е добро събитие, част от растежа на пазара. 

Тази година бяха важни законовите промени. Това беше период на ударно въвеждане на нормативни промени – за няколко месеца се правиха промени в шест закона, някои дискусии продължават. Имаше промени в наредби на Комисията за финансов надзор, а и обявената програма за нормативна дейност на регулатора за първо полугодие на 2018 г. показва колко интензивна ще бъде и следващата година в това отношение. 

От БАЛИП бяхме много активни с конкретни предложения на всички етапи на разглеждането на законопроектите.  Имаме конструктивен диалог с Комисията за финансов надзор, водим плодотворни дискусии в работните групи с всички институции. Добрите резултати от всички тези книжни наглед промени ще видим на практика като по-добра защита на инвеститорите както на пазара на акции, така и на облигации; по-малко бюрократични процедури в достъпа до капиталовия пазар; възможност пенсионните фондове да инвестират при пърчино публично предлагане (IPO), възможност за разпределяне на дивиденти на 6 месеца; по-малка административна тежест при провеждане на търгови предлагания и др.  Предложения на БАЛИП бяха приети и въведени при приетите ЗППЦК, Закона за КФН, Кодекса за социално осигуряване, както и при разглежданите все още Закон за мерките срещу изпирането на пари,  ЗПФИ, наредби на КФН и др.

Важно за увеличаване на прозрачността на пазара бе, че Централен депозитар започна да публикува данни за броя на акционерите в публичните компании – нещо, което също отдавна беше предлагано от БАЛИП.

За съжаление, измамите от нелицензирани брокери продължават в ситуацията на ниски лихви, когато хората търсят по-висока доходност, но не са достатъчно информирани за основни неща в света на инвестициите.  В новия ЗПФИ има промени, които ще дадат възможност на Комисията за финансов надзор да проследява проявите на тези „сиви“ брокери, за да се стига до активно санкциониране и изсветляване на сектора. 

Чувствате ли разочарование на края на годината от това, че не видяхме IPO-та, не видяхме чуждестранни инвеститори..?

Не смятам, че трябва да има разочарование. Опашката от нови компании и чуждестранни инвеститори може да бъде резултат от един постепенен процес. Не трябва да забравяме, че сме едва в началото на по-убедителен икономически растеж и е необходимо време, за да се задвижи инерцията на всички нива. Желание от компании да проучват възможността да станат публични все още има, просто това не е бързо решение в организационен план.

Съгласна съм, че ако имаше реално капитализиране на държавни дружества през борсата, това щеше да привлече чуждестранни инвеститори по-ударно.  За да има чуждестранни инвеститори, трябва да се предложат големи по размер компании, а в България такива са държавните дружества. Добър пример за ефективността на този подход можем да намерим в Румъния и Полша, където по време на кризата (в периода 2008 – 2014 г.) държавата капитализира чрез борсата дялове от енергийните си държавни дружества (седем в Полша и пет в Румъния). Благодарение на този ход, освен привличане на чуждестранни инвеститори, Румъния привлече в държавния си бюджет 1,4 млрд. евро, а Полша – близо 20 млрд. евро. 

Като председател на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници от кои добри световни практики можем да се учим и да вземем пример?

Важно е да работим за по-доброто оползотворяване на капиталовия пазар като двигател на икономиката.  Много държави от Източна Европа по време на кризата си дадоха сметка, че точно капиталовият пазар като източник на финансиране може да даде свежи сили на бизнеса и да обърне колелото по-бързо.  Ние сме доста назад, но като цяло на ниво Европейски съюз едва в резултат на кризата се направи сравнението, че този сектор не се използва достатъчно ефективно за финансиране на бизнеса и че спестяванията на гражданите не се задвижват резултатно в полза на икономиката и тяхното бъдеще. Инициативата за промени и за Съюз на капиталовите пазари датира едва от 2015 г. 

Понеже аз обичам да разчитам на твърдения, основани на числа, можем да разберем мащаба на неизползвания потенциал, като кажем, че ако капиталовите пазари се използваха за привличане на ресурс така, като американските, за пет години по време на кризата европейските компании можеха да наберат 5 трлн. долара капитал (данни от проучване на New Financial, 2014); ако пък активите на пенсионните фондове в Европа бяха със същото съотношение към размера на икономиката като в САЩ, тогава в ЕС щеше да има 15 трлн. долара дългосрочно инвестирани, които да се използват за тласък на икономиката. 

Затова инвестиционната общност трябва да работи заедно за доверието в капиталовия пазар и за неговото популяризиране като роля в обществото. Трябва да се погрижим българският бизнес да разбира, че гладкият път на разрастващата се дейност на чуждите пазари минава през статута на публична компания; собствениците на бизнеси трябва да разбират, че ако компанията им е публична, то тя има много по-висока стойност. Публичната компания има по-разпознаваем продукт и бизнес, изгражда по-добра репутация. Подобрява се качеството на управлението поради активното участие и натиска на акционерите, а също така може да се получи допълнителен ноу хау от миноритарните акционери. Публичните компании могат да намерят по-лесно стратегически инвеститор. 

Не трябва да се пропуска и ролята на капиталовия пазар като изход от бизнеса. Икономиката ни е на възраст по-малко от три десетилетия.  Скоро фамилните бизнеси ще търсят начини за продажба, но колко от тях знаят, че най-добрият канал за това е борсата?

Друга важна посока за пазара, в която вървят всички други по-малки общности, това е регионалната интеграция.  Ние тръгнахме натам в рамките на подкрепения от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) проект SEE Link, но има още доста работа да се свърши в тази посока. Добра новина е, че гръцката и румънската борса евентуално ще се присъединят към регионалната интеграция, с което вече можем да представим една по-богата картина на световните институционални инвеститори.  Но за да привлече реално чуждестранни инвеститори към региона, в този проект трябва да се облекчи сетълментът. 

В свои интервюта сте споделяла, че бизнесът е такъв, че в един момент си на гребена на вълната, в следващия обаче потъваш и е много важно да умееш да изплуваш отново. Ние къде сме в момента – нито на дъното, нито дишаме над повърхността...?

Вярно е, че в нашия бизнес няма рутина. Скоростта на технологичните промени налага различен ритъм във всички сектори. Днес е важно да се осланяме на устойчив бизнес модел и философия, която се е доказала във времето, отколкото да се опитваме да планираме числа за след 20 години.

Нарастващата регулация ангажира много по-голям капацитет, отколкото бизнесът може да си позволи, а и краткият му живот не предполага да има висока технологичната готовност. В това отношение БАЛИП има голяма роля за членовете си, като се опитваме да създаваме информационни и обучителни услуги в подкрепа за всички посредници.  Като професионална общност ние носим голяма отговорност пред инвеститорите, затова се опитваме да поддържаме и настояваме за професионални стандарти, с които можем да печелим доверие в пазара.

Умее ли българинът да управлява парите си? Търси ли доходност чрез инвестиции?

Има голям дефицит на финансова грамотност и това е посока, в която цялата общност трябва да работи по-активно. Търсенето на по-висока доходност при по-рискови активи в период на ниски лихви е естествен процес, но е важно хората да разбират рисковете и да имат базови познания за това каква е логиката на инвестирането, защо се инвестира. Трябва да внимават при избора на инвестиционен посредник или управляващо дружество, като проверяват лицензирани ли са, каква история имат. 

Трудността в постигането на финансова грамотност е, че най-базовите познания все пак изискват определено обяснение, те не могат да се придобият с едно изречение или едноминутно пояснение. Изисква се и нагласа у инвеститора, че все пак трябва да положи поне минимални усилия, за да се информира. В ЕЛАНА Трейдинг правим постоянно безплатни онлайн семинари и събития както за общата публика, така и предлагаме на компании да посетим офисите им безплатно, за да обучим служителите им за управление на лични финанси. 

През изминалата година БАЛИП се включи в проекта „Практични финанси“ на „Джуниър ачийвмънт“ за обучение по финансова грамотност в гимназиите.    Асоциацията работи за повишаване на финансовата грамотност и с фондация „Инициатива за финансова грамотност“. 

Когато обясниш на един човек с примери връзката между риска и доходността, и необходимостта от определяне на инвестиционен хоризонт в зависимост от риска, тогава той вече е подготвен да избира. Много е важно да се разбира същността на риска.  Когато един инвеститор знае, че дори при последните две най-големи кризи на фондовите пазари, в период от пет години е имало възстановяване и ръст от 30-40% (примерът е за САЩ и Германия през 2001 г. и 2008 г.), то тогава той осъзнава нуждата от дълъг срок в инвестирането. Или пък като му се обясни, че средната годишна доходност на индекса Dow Jones за всичките десетилетия от съществуването му е малко над 5%.

И тук каква е ролята на инвестиционния консултант? Кои според вас са предизвикателствата пред професията, с какви клиенти и хора се сблъсквате вие в Елана?

Хората, които влизат на финансовите пазари са много различни и с различна подготовка.  Посредниците носят отговорността да ги информират и предупреждават за рисковете, и дори да правят усилия да ги предпазят от услуги, за които не са готови.  Голямото предизвикателство пред инвестиционния консултант е да се опитва да овладява чрез информация емоциите на клиентите си, защото общо взето поведението на инвеститорите се влияе от тяхната психологическа реакция. Важно е да се избират безпристрастни и обективни инвестиционни консултанти, за които целите и интересът на инвеститора са най-важни. 


Какво е мнението ви за „виртуалното“, което вече навлиза и във финансовия свят? Как си представяте света на финансите след 10 години ?

Технологиите променят непрекъснато всеки сектор. В нашия бизнес посоката е в улесняване на достъпа до услугите и автоматизиране на операции. Разбира се, то води със себе си и повече усилия в киберсигурността. Но макар да се говори много за замяната на човешкия фактор с роботи/изкуствен интелект, като навлизане на роботизирани инвестиционни съвети и пр., дори анкетите в американския инвестиционен мениджмънт показват, че хората търсят хибридна услуга – искат да имат лесни автоматизирани операции, но държат на личния контакт с експерт.  И то на доверени трайни отношения.  Това наблюдаваме сред клиентите и при нас.

За услугите, които се основават на доверие, личният контакт ще остане незаменим, независимо от технологичното обновление в бизнеса. 

Кои са предизвикателствата, които ще дойдат с 2018 г.? Кои са вашите лични такива?

Важно е да сме наясно с целите си, къде искаме да отидем. Дотам ще стигнем, като модифицираме начините, справяйки се с всякакви предизвикателства.
 

По статията работиха: автор Веселина Василева, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

Коментари (0)


Още от Имената на бизнеса
България се нуждае от повече мечтатели като Мъск