Пандемията не успя да убие средната класа в САЩ

В ранните дни на пандемията икономисти и други експерти се тревожеха за това как последиците може да засегнат американците с ниски и средни доходи. Бързата загуба на работни места през пролетта на 2020 г. - когато десетки милиони американци кандидатстваха за помощи за безработица в момент, който се конкурираше само с рекорди от Голямата депресия – явно предвещаваше по-мащабна икономическа рецесия, която ще засегне всички без най-висококвалифицираните служители. Работниците на ниски заплати бяха сред най-силно ударените в началото на пандемията, но хората, които поддържаха несигурно съществуване като част от средната класа, също бяха в риск, пише Павитхра Мохан от Fast Company.

Почти 21 месеца по-късно не може да се отрече опустошителното влияние на пандемията, след като смъртните случаи надхвърлиха 750 хиляди, а много работници са разтърсени от финансови предизвикателства и безкрайни смущения в живота си. Цветнокожите общности най-вече поеха тежестта на пандемията както от гледна точка на безработица, така и откъм здравно състояние. Напоследък разпространението на делта варианта забави икономическото възстановяване, както направиха и проблемите с веригите на доставки – а още не е ясно как новият омикрон вариант ще промени този напредък. Икономическите перспективи обаче все пак са по-розови, отколкото много икономисти можеха да очакват, далеч изпреварвайки възстановяванията при предишни рецесии.

„Едно нещо, което бе толкова различно през този период, е, че Конгресът се намеси и наистина направи нещата, които трябваше да бъдат направени, за да се върне икономиката в релси“, казва Хайди Ширхолц, президент на неправителствения Институт по икономическа политика. „Нищо не е идеално, но в общи линии имам правилните политики, които да ни подготвят за силно възстановяване и именно това виждаме. Тъкмо наблюдаваме зашеметяващ растеж на работните места“. Част от отчаянието покрай масовото освобождаване от работа през пандемията, казва тя, се маскира от факта, че сега наемането е във възход и американците се връщат обратно на работа: през октомври работодателите са добавили 351 хил. работни места.

Трудно е да надценим ролята на ефективна ваксина като катализатор на това безпрецедентно икономическо възстановяване. Но друга основна причина бе федералният отговор, който бе много по-стабилен в сравнение с предишната рецесия. „Не видяхме свиване на средната класа“, коментира Ширхолц. „Макроикономическите ефекти от всичките тези разходи представляват невероятен тласък за средната класа. Целият пакет за облекчение и възстановяване наистина е насочен към връщане на заетостта и това е изключително важно за работниците от средната класа“. Макар че има спад от 2,9% на средните доходи на домакинствата през 2020 г., Ширхолц казва, че това е само частица от това, което можеше да се случи без подкрепа от правителството. Взимайки предвид този допълнителен доход, нивото на бедност всъщност е намаляло миналата година.

Повече от половината американци живеят в домакинства от средната класа, сочат данни на Pew Research Center, макар че реалната дефиниция на средна класа е доста по-мъглива от преди, отчасти заради огромните различия в разходите за живот по региони. (Именно затова заради културни маркери много хора се самоидентифицират като средна класа, независимо дали икономистите са съгласни с тази оценка.) През повечето рецесии ниската и средна класа американци са значително по-засегнати, най-вече защото много нискозаплатени работници са всъщност част от средната класа. Без силна мрежа за социална сигурност най-уязвимите американски работници често са оставяни да се оправят сами.

„Вземете например осигуряването срещу безработица“, каза Ширхолц. „Имаме толкова недостатъчна програма за осигуряване срещу безработица. Помощите са абсолютно оскъдни. Изискванията за допустимост са драконовски. Не се увеличава и намалява ефективно спрямо актуалните икономически условия. Това, от което се нуждаем, е цялостна реформа на системата ни за осигуряване срещу безработица“.

Но през тази рецесия щетите за много ниско- и среднозаплатени работници бяха донякъде смекчени от мерки като широко разпространените чекове помощи, както и разширяването на помощите при безработица, които включваха инкорпориране на работещите на свободна практика и независими изпълнители, които по принцип не са допустими. Разширеният данъчен кредит за деца – политика, прокарана през американския спасителен план на президента Джо Байдън по-рано тази година, който до голяма степен се смята за мярка срещу бедността – осигури допълнителна подкрепа за близо 40 млн. домакинства. И макар че бъдещето на платения семеен и медицински отпуск все още виси на косъм, закон, приет през март 2020 г., наистина предостави временно облекчение, осигурявайки платен отпуск за някои работници (макар и с много изключения).

Разбира се, нищо от това не гарантира финансовото здраве на средната класа в дългосрочен план. Много от временните мерки, приети в началото на пандемията, едва ли бяха радикални, но си бяха наистина временни. Последните помощи например бяха раздадени през пролетта. Удълженият данъчен кредит за дете изтича в края на тази година, макар че вероятно ще бъде удължен с една година, стига законодателите да приемат нужния закон. И макар че Ширхолц казва, че работниците имат „малък изблик на власт“ в момента, това също може да е временно. „Поради странния характер на това възстановяване, имаме слабо предлагане на работна ръка“, казва тя. „Хората са все още извън работната сила заради опасения за здравето и продължаващите отговорности в осигуряването на грижи“. Това означава, че работниците в момента имат повече лостове на власт, но вероятността това да остане така не е голяма.

С идването на новия омикрон вариант федералният отговор до момента предлага някои уроци за това как да управляваме потенциален нов ръст на заразените. Но за да се гарантира, че средната класа американци могат да продължат да оцеляват и след този период – и може би дори да се изпълни обещанието за социална мобилност за онези от ниската класа – Ширхолц вярва, че е важно пандемичните политики да вдъхновят повече трайни промени. „Това са избори“, казва тя. „Можем да имаме програма като тази, която всъщност ни тегли към икономика, която работи за всички, не само за най-големи късметлии на върха. Наистина можем да го направим. И ако не го направим, това си е наш избор“.