Световният поток на капитали променя посоката си

Светът може и да се примири с финансовото безумие на отрицателните лихви, след като централните банки продължават да намаляват ставките, но има признаци, че голямото повишение в цените на облигациите може би достига повратна точка. Причината? Голямо, дългосрочно ребалансиране на капиталовите потоци между САЩ и Китай, пише за Financial Times Миранда Кар, управляващ директор в Haitong International.

Вместо излишък от глобален капитал, който да се влива в надутите доларови пазари, парите се насочват към активи в юани. Китай се превръща от един от най-големите доставчици на глобален капитал и икономика с „двоен излишък“ (търговски и финансов в рамките на своя платежен баланс) в потребител на капитал. Това е в резултат на увеличаването на фискалния му дефицит и свиването на излишъка по текущата сметка.

През последната година, след като Китай отвори капиталовия си пазар за чуждестранни институции и емитира държавен дълг за 1,5 трлн. долара, чуждестранните потоци към пазарите на облигации в Китай достигнаха 100 млрд. долара, според данните на Wind. Междувременно инвестициите на Китай в американски ДЦК преминаха от положителна годишна средна стойност от 70 млрд. долара до отрицателна от 80 млрд. долара.

Китай преди пласираше излишъка по платежния си баланс (от търговията и преките чуждестранни инвестиции) в доларови активи. Сега, когато излишъкът е под формата на приток към вътрешните му капиталови пазари, това вече не е необходимо.

Това ребалансиране се осъществява през последните няколко години, на практика допълнително затягайки паричната политика на САЩ отвъд предишните увеличения на лихвите от Фед. Ако тенденцията продължи, по-високата доходност на облигациите в САЩ в дългосрочен план е неизбежна, тъй като има по-малко пари, инвестирани в доларови активи. Това би могло да се изрази в допълнителни шокове за развиващите се пазари, тъй като нарастващата доходност на доларовите активи изсмуква пари от тези пазари, както и да доведе до по-високи лихви в Япония и ЕС. Това би бил болезнен, но необходим процес.

Има, обаче, потенциално по-опасна алтернатива за глобалните пазари, която по-рано би била немислима в САЩ: ограничения на капиталовия пазар. Последните предложения от Вашингтон за ограничаване на американските инвестиции в китайски активи могат да се разглеждат не просто като политически мотивирана заплаха в контекста на търговската война, а като начин за запазване на капитала в доларовата система и предотвратяване на насочването му към активи в юани. Това е икономически логичен, ако не и напълно рационален, отговор на ребалансирането на капитала и произтичащия от това икономически удар.