Световният поток на капитали променя посоката си

Това би била доста голяма промяна спрямо последните десетилетия. САЩ се възползваха от три големи вълни на чуждестранни потоци към доларовите активи през последните 20 години, започвайки от Япония в началото на века, следвана от Китай от 2008 г., а после и ЕС по-рано през това десетилетие. Тези три водещи икономики сега притежават около една четвърт от щатските ДЦК, което подкрепя рекордното емитиране на дълг от американското правителство и ниските му лихвени проценти.

Този излишък по капиталовата сметка обикновено се приписва на търговския приток и благоразумните японски, китайски и германски домакинства, прилежно трупащи всичките си спестявания в банките, а не следвайки разточителните модели на харчене на американците. Ако това беше цялата история, тогава тя можеше да бъде икономически управляема.

Но това разбиране пренебрегва факторите, които ефективно задържат парите във всяка от тези икономики с излишъци. Това доведе до създаването на значителни суми „излишни“ пари, които след това се отпускат на САЩ чрез закупуване на доларови активи, независимо дали американците искат да заемат, или не.

Сравнително затворената капиталова сметка на Китай позволява вливането на търговските и инвестиционните потоци в системата, но не и отливът им. Япония, от своя страна, запазва излишните пари в системата си чрез лихвения арбитраж, при който чуждестранните инвеститори заемат при ниски лихви в йени, за да инвестират в по-високодоходни активи в чужбина, а след това репатрират печалбите. Това дава на Япония текущ излишък по платежния баланс, въпреки че търговският й излишък се стопи.

Комбинираното парично предлагане на Китай и Япония вече е 37 трлн. долара, превишавайки значително това на САЩ (15 трлн. долара), въпреки че техните икономики заедно са по-малки от американската. ЕС добавя още 14 трлн. долара, оставяйки света с излишък от ниско обратими пари, т.е. неефективни, които генерират слаба възвръщаемост.

Опасността е в допускането, че това е новата нормалност: ситуация, в която излишните пари остават в системата, лихвите са ниски, централните банки продължават да купуват държавен дълг и не се изисква никакво ребалансиране, докато печатниците на пари са в готовност.

Инвеститорите трябва да осъзнаят, че тази ситуация вече се променя. Изменящият се баланс между САЩ и Китай заплашва да подкопае някои от удобните предположения за това колко излишен капитал може да поддържа светът и дали това може да продължи да подкрепя пазара на облигации.