ОПЕК+ отказа да увеличи добива си на петрол по-бързо въпреки молбите на Байдън

Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и съюзниците ѝ ще запазят бавния си темп на увеличение на производството на петрол, пренебрегвайки желанието на американския президент Джо Байдън за по-бързо повишение, съобщава Bloomberg.

След кратка среща в четвъртък групата ОПЕК+ одобри увеличение на добива с 400 хил. барела на ден за декември. Според водещите потребители този темп е твърде бавен, за да поддържа икономическото възстановяване след пандемията. САЩ поискаха това количество да се удвои.

Картелът сега може да влезе в битка с Белия дом на фона на нарастващите спекулации, че САЩ може да използват спешните си запаси от суров петрол в опит да понижи цените. Фючърсите върху сорта Брент изтриха по-голямата част от по-ранните си повишения, търгувайки се с 0,7% надолу до 81,93 долара за барел.

Това, което ще се случи през следващите седмици, ще има големи последици за глобалната икономика, която понася удари от по-високите цени на енергията, и за местната политическа програма на американския президент, чиято популярност спада на фона на ускоряващата се инфлация. Конфликтът допълнително обтяга все по-крехките отношения на САЩ с най-силния ѝ съюзник в Близкия изток – Саудитска Арабия.

Споразумението на ОПЕК+ ще „гарантира стабилен и балансиран пазар на петрола“, каза групата в свое изявление. Тя отбеляза „прекомерната волатилност и нестабилност“ на някои енергийни пазари, но заключи, че тези проблеми лежат „отвъд границите на петролните пазари“.

И все пак може да има известно пространство групата да ускори темпа на увеличение на доставките в сравнение с предишните месеци, дори при ограничението на днешното споразумение. ОПЕК+ последователно не успява да изпълни собствените си цели заради проблеми с производството в някои страни, включително Нигерия и Ангола. Ако тези страни успеят да решат проблемите, пазарът може да отчете допълнителни доставки.

Други страни, като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, също имат достатъчно капацитет да запълнят недостига, но срещата от четвъртък не представи информация за механизъм, който да направи това, казват представители, поискали анонимност заради конфиденциалност на разговорите.

През последната година страните потребителки на петрол станаха все по-загрижени за поскъпването на суровия петрол: първо до 50 долара за барел, после до 75 долара, а сега над 80 долара. Когато руският президент Владимир Путин – един от лидерите в ОПЕК+, предупреди, че цена от 100 долара е явна възможност, алармите за тревога наистина започнаха да бият.

Докато ускоряващата се инфлация накара някои централни банки да започнат да повишават лихвите си по-рано от очакваното, САЩ, Индия, Япония и други страни потребителки налагат най-силния си дипломатически натиск върху картела от години, но без успех.

Една от причините за съпротивата на ОПЕК+ е рискът, че ако има допълнително петрол, това може бързо да обърне пазарите в противоположната посока. Предлагането в момента е затегнато, но се очаква балансът да се измести обратно към излишък в началото на 2022 г.

Ако възстановяването на ядрените преговори между Иран и другите световни сили по-късно този месец доведе до сделка за вдигане на санкциите над средата, към пазарите може да потече още суров петрол следващата година.