Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Растящият публичен дълг тежи все по-малко на икономиката

Направеното плащане по външния дълг в размер на около 1,85 млрд. лв. допълнително ще понижи нивото на публичния дълг до 25,2% от БВП, посочват от ИПИ

Растящият публичен дълг тежи все по-малко на икономиката

Снимка: Pixabay

Публичният дълг към края на май 2017 г. възлиза на около 27,1% от Брутния вътрешен продукт (БВП), което е почти идентично с нивото му от края на 2014 г. С други думи натрупаните нови задължения в периода 2015-2016 г. (тъй като в номинално изражение публичният дълг расте) се увеличават с по-нисък темп в сравнение с икономиката на страната, пише в свой анализ Институтът за пазарна икономика (ИПИ).

Нещо повече, бе направено плащане по външния дълг в размер на около 1,85 млрд. лв., което допълнително ще понижи нивото на публичния дълг до 25,2% от БВП.

Дългът намалява и апокалипсисът, който редица политици и експерти очертаваха в началото на 2015 г., така и не се случи. През февруари 2015 г. парламентът ратифицира няколко договора за осъществяване на Глобалната средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 млрд. евро. Аргументите на правителството тогава бяха, че подобна програма осигурява предвидимост и сигурност, а оттам – по-ниска цена на заемния ресурс, докато опозицията се вайкаше, че България влиза в дългова спирала, от която няма излизане.

Към настоящия момент е ясно, че и двете страни не са били прави. Още с ратифицирането на договорите стана ясно, че опозицията прекалява с изказванията си за теглене на 16 млрд. лв. външни заеми, тъй като ратификацията засяга единствено посредниците по бъдещите дългови сделки и максималния възможен размер на емисиите, който не е задължително да се изпълни. Точният размер на емисиите се определя ежегодно от парламента, тъй като е част от Закона за държавния бюджет на Република България. Що се отнася до дълговата спирала – дългът през 2017 г. се очаква да е под нивата си от 2015 г., преди ратификацията на средносрочната програма за емисия на външен дълг, т.е. тежестта му намалява.

Още по темата

От друга страна заявката на управляващите, че подобна програма предлага предвидимост също се оказа невярна, тъй като през 2016 г. са емитирани облигации на стойност 1,99 млрд. евро, а през 2017 г. не е предвидена емисия на външен дълг. Т.е. за две години се използва около 25% от капацитета на механизма, което повдига въпроса за неговата първоначална необходимост.

Това ни отвежда и до въпроса защо през 2017 г. не се предвижда нова емисия на външен дълг. Основната причина е реализираният бюджетен излишък през 2016 г. от близо 1,5 млрд. лв. на фона на очакван дефицит от 1,8 млрд. лв. Това обаче трудно може да се оприличи на осъзната държавна политика за намаляване на публичния дълг, тъй като е по-скоро резултат от няколко неконтролирани от правителството фактора като:

- еднократни бюджетни приходи, включително плащания по оперативни програми от предходни периоди;
- сравнително ниски разходи по оперативните програми от новия програмен период; 
- значително по-добър от очаквания растеж на икономиката.

Напротив, приемането на дълговия инструмент е аргументирано от министъра на финансите именно с това, че се очакват бюджетни дефицити и плащания по дълга: „Когато знаем, че всяка година от тук напред ще имаме бюджет с дефицит и огромни падежи на дългове, е задължително да имаме визия за това как ще ги покриваме". От това изглежда, че поведението на управляващите е по-скоро като на наблюдатели, отколкото на активни участници при намаляването на публичните дългове.

Ако не искаме да имаме дълг, не трябва да имаме дефицит, заявява министърът на финансите в началото на 2015 г., но след година на бюджетен излишък през 2017 г. се прогнозира отново дефицит. Според него „вероятно има резерви и в разходната част на бюджета и приоритет на всеки колега министър е да направи необходимите реформи, така че приходната и разходната част на българския бюджет да се доближат максимално бързо и близо”, но от развитието на бюджетното салдо изглежда, че не е успял да убеди колегите си в това.

Така единствената алтернатива за намаляване на тежестта на дълга остава растежът на икономиката да продължи да изпреварва трупането на задължения. До момента обаче тя расте предимно благодарение на външни за икономиката фактори, докато вътрешните реформи продължават да се отлагат. Т.е. и в това отношение управляващите по-скоро седят и гледат мача.


 

По статията работиха: автор Екип на Investor.bg , редактор Веселина Василева

Последни новини

Коментари (3)

7
 
5
 
3
преди 1 седмица
Поредната поръчкова статия...поръчково веСниче !
8
 
12
 
2
преди 2 седмици
Няма профилна снимка
И нека отбележа пак за авторката как се формира БВП.Той съдържа два компонента- парична обръщаемост т. е .колко пъти за период левчето минава от ръка на ръка и разбира се обща парична маса. Първото колкото е по-голямо е признак на здрава икономика, а второто са парични инжекции. Ако взема да напечатам милион и го дам за закупуване на депутатски автомобили БВП ще го вдигна с милион ,но забележете без да мръдне икономиката защото парите отиват не за средства за производство.Освен това ще покача инфлацията в системата и лева ще се обезцени с даден процент. От това ще се вдигне тока,водата ,вносни стоки ,бензина ,без на световните пазари да се е променило нещо. Толкова по глупостта за хубавия лек приятен дълг. Поздравления за пропагандата и демагогията !
11
 
16
 
1
преди 2 седмици
Няма профилна снимка
Една хвалебствена ода за правителството което като заема не тежи на никой.Дълга никога не е водил до просперитет.Нека авторката прочете малко история и дано намери поне един пример за противното :)БВП не е мерило за растеж взет самостоятелно, а и той от 2009 насам се колебае около 52 млрд.Обаче паричната маса за този период се е увеличила два пъти.С други думи вливането на 40 млрд нови пари не са мръднали икономиката въобще.Но за сметка на това дълга почти се утрои !Това ако не е дългова спирала ,не знам какво е ...

Още от Анализи
Колко са усвоените европейски средства в България?