Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Все повече държави спазват Маастрихтските критерии

Ако еврозоната се изграждаше днес и бъдещите ѝ членове трябваше да отговарят на Маастрихтските изисквания, съставът ѝ щеше да е противоположен на настоящия

Все повече държави спазват Маастрихтските критерии

Снимка: Архив Ройтерс

През последните няколко седмици се заговори за присъединяване на България към еврозоната – стъпка, смятана от мнозина за неизбежна и крайно необходима за по-нататъшната интеграция на страната в Европейския съюз (ЕС). Независимо от наличието на политическа воля е необходимо и страната да отговаря на някои формални критерии за своето присъединяване, най-вече с оглед на макроикономическата и финансовата ѝ стабилност, пише в свой анализ икономистът Адриан Николов от Инситута за пазарна икономика (ИПИ).

За тази цел служат критериите за сближаване (т.нар. критерии от Маастрихт), които налагат граници на инфлацията, държавния дълг, бюджетния дефицит, дългосрочния лихвен процент и обменния курс между националната валута и еврото. Въведени първоначално като механизъм за налагане на бюджетна дисциплина в ЕС, те по-късно стават и основни критерии за присъединяването към единната валута.

В докладите си, които следят съобразяването с критериите, обаче, Европейската централна банка (ЕЦБ) съобщава единствено резултатите на страните, които се стремят към включване към еврозоната, но не и на тези, които вече ползват еврото. Предишните прегледи сочат, че в годините след кризата единствено България и Естония успяват да се съобразят с всички Маастрихтски условия.

Критериите включват пет основни изисквания:

1) Инфлация според хармонизирания индекс на потребителски цени – инфлацията в страните членки не бива да е повече от 1,5 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация;

2) Бюджетен дефицит – дефицитът, изразен като процент от БВП, не бива да надхвърля 3%. Правилото позволява дефицит, който надхвърля прага, само при изключителни условия.

3) Държавен дълг – дългът, изразен като процент от БВП, не бива да надхвърля 60%. В случай на низходящ тренд правилото позволява дълг над 60%, стига да се очаква в близко бъдеще той да падне под лимита.

4) Дългосрочните лихвени проценти (средна доходност по десетгодишни държавни облигации) – дългосрочните лихви не бива да надхвърлят с повече от 2 процентни пункта осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация.

5) Стабилност на курса към еврото – правилото за стабилност на курса е по-гъвкаво от останалите. Посочва се, че валутата на страната кандидат за членство не бива да е девалвирала значително през последните две години спрямо европейската валута.

Таблицата по-долу представя резултатите на всички страни членки към 2015 г. Заради много ниската инфлация в ЕС през конкретната година усреднената стойност между държавите с най-ниска инфлация е -1,2%, а на дългосрочния лихвен процент – 1,9%. 

Таблица 1: Преглед на изпълнението на критериите за сближаване, 2015 г. ИПИ


 

Източник на данните: Евростат

В сравнение с периода преди кризата, повече държави от ЕС успяват да спазват всички критерии. Докато през 2012 г. едва две държави (България и Естония) постигаха това, то през 2015 г. те вече са девет – България, Дания, Естония (с уговорката, че Евростат не публикува данни за дългосрочния лихвен процент), Латвия, Литва, Люксембург, Румъния, Словакия и Чехия. Други – Ирландия, Германия и Швеция, се провалят само по един от критериите.

Интересно е, че четири от страните, които изпълняват Маастрихтските критерии през 2015 г. (България, Дания, Румъния и Чехия) не са членки на еврозоната. Т.е. де факто само пет от сегашните 19 членки на еврозоната спазват критериите, като четири от „отличниците” са нови страни членки (и на ЕС, и на еврозоната). Иронично е, че от старите членки на еврозоната единствено Люксембург изпълнява критериите.  В този смисъл, ако еврозоната се изграждаше днес и бъдещите ѝ членове трябваше да са тези, които отговарят на Маастрихтските изисквания, съставът ѝ щеше да е противоположен на настоящия.

Като цяло, основният проблем пред съобразяването с критериите за повечето държави е свеждането на държавния дълг под 60% от БВП – при някои от тях той приближава или надхвърля 100%, като няма изгледи в близко бъдеще да бъде намален в заложените граници, особено в страни като Гърция (177%) и Италия (132%).

Що се отнася до инфлацията обаче, която до кризата беше сред проблемите на ЕЦБ, през последните няколко години се наблюдават обратни тенденции и на ЕЦБ се наложи да положи значителни усилия, за да успее да предотврати дефлация в еврозоната. В същото време Маастрихтското ограничение цели предотвратяването на прекалено висока инфлация, което е и причината през 2015 г. повечето страни да се съобразяват със заложеното ограничение.

Европейските държави са успели да свият и дефицита си, като той вече е значително над ограничението от 3% единствено в 3 от четирите т.нар. PIGS – Португалия, Испания, Гърция (Италия успява да го спази) - страните, които по принцип срещат най-големи трудности при съобразяването с бюджетната дисциплина. Близко до, но над бариерата са и Великобритания, Франция и Хърватия.
Общият преглед на изпълнението на критериите към 2015 г. показва тенденция на възстановяване на бюджетната дисциплина в ЕС – за повечето страни членки единствено намаляването на дълга е пречка пред съобразяването с тях. Малък брой държави обаче намаляват дълга си – спрямо 2014 г. значителен спад се наблюдава само при Латвия, Словения и Финландия. При страните с по-значителни дългови проблеми няма почти никакво изменение, а при Португалия и Гърция се наблюдава незначителен спрямо общия обем на дълга им ръст от съответно 1,6 и 2,3 процентни пункта.

Таблица 2: Преглед на изпълнението на критериите за сближаване за България, 2010 – 2015 г. ИПИ
Що се отнася до България, страната изпълнява тази част от формалните изисквания за членство в еврозоната. Това важи не само за 2015 г., а за почти целия период от края на кризата насам. С изключение на резкия ръст на дефицита през 2014 г. през останалите години страната се движи в заложените от критериите граници.

Иначе казано, ако в близко бъдеще бъдат направени постъпки за присъединяване, то пречките пред това биха могли да бъдат по-скоро политически, отколкото формални или икономически. В кой момент подобна стъпка би била разумна, обаче, е предмет на съвсем отделен анализ.

По статията работиха: автор Екип на Investor.bg , редактор Миглена Иванова

Последни новини

Коментари (1)

3
 
10
 
1
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
да де - за бълъците правила , за "напредналите" - кинти

Още от Анализи
Доходите в столицата се увеличават над четири пъти за 15 години