Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

По-важното от изминалата седмица

В Германия отново се обсъжда правилната данъчна политика, а победата на Макрон във Франция задвижи дебата за реформа на еврозоната

По-важното от изминалата седмица

Снимка: Getty Images News

След кратко прекъсване възобновяваме редовната рубрика на Investor.bg, в която ви представяме по-важните икономически и политически събития, които оказваха влияние на пазарите през миналата седмица.

Еврозоната и Европа

Победата на центриста Еманюел Макрон на президентските избори във Франция отново повдигна дебата за реформа на еврозоната. В центъра на все още сравнително неконкретните планове на Макрон е искането за създаване на позицията „финансов министър“ на еврозоната. Преди всичко консервативните германски политици обаче са против този план на французина, тъй като се опасяват от обединяване на дълговата политика. Всъщност плановете на Макрон не предвиждат въвеждането на общи еврооблигации.

Междувременно Европейската комисия увеличи леко предвижданията си за икономическия ръст на еврозоната. Така през 2017 г. се очаква БВП да се повиши с 1,7 на сто, след като досега прогнозата бе за ръст от 1,6 на сто. За 2018 г. се очаква ново разширение от 1,8 на сто.  Прогнозите за всички страни от ЕС могат да се видят чрез интерактивни графики на страницата на ЕК.  

Комисията запази прогнозите си за икономическия растеж на България през тази година на ниво от 2,9% в пролетната си икономическа прогноза. За следващата година институцията очаква леко забавяне на икономиката и растеж от 2,8%, което също съответства на предишната прогноза.

Комисията също така публикува документ за обсъждане относно глобализацията. Така например тя възнамерява по време на срещата на Г-20 да се застъпи за нови правила за по-справедлива търговия и срещу социалния и екологичен дъмпинг. В Европа социалната и образователната политика трябва да помогнат за това да не се позволи при загуба на работни места хората да достигат дъното, а вместо това да им се помогне в преквалификацията и допълнителното обучение.

В свое изследване Европейската централна банка (ЕЦБ) изказва съмнения, че официалните данни за безработицата отразяват правилно състоянието на европейския пазар на труда. В своите изчисления банката обяснява очевидното несъответствие между резкия спад на безработицата и слабото повишение на възнагражденията с това, че показателят за безработицата изключва някои лица, които не отговарят на стриктните статистически критерии. Освен това се изключват хората на намалено работно време, които обаче търсят още работа. И двете групи се оказват причина за слабостта на трудовия пазар в еврозоната. След като се направят корекции и се включи липсващата информация, безработицата в еврозоната става 15%, което е далеч над официалните данни за ниво от 9,5%. Единствено Германия показва сигнали за затегнат трудов пазар.

На последното си заседание преди парламентарните избори през юни Английската централна банка (АЦБ) остави очаквано монетарната си политика непроменена. Банката понижи в последната засега промяна през август 2016 г. лихвата до исторически ниското ниво от 0,25 на сто като реакция на вота за Brexit.


source: tradingeconomics.com

Според последните изчисления данъчните постъпления на Германия ще отчетат значим ръст и през идните години. Според тях приходите от данъци ще скочат от 732,4 млрд. евро през тази година на 852,2 млрд. евро през 2021 г.  Данните разбуниха нов дебат за това какво следва да прави държавата с допълнителните средства. 

Германският брутен вътрешен продукт е нараснал с 0,6 на сто през първото тримесечие на тримесечна база. На годишна база това съответства на ръст от 1,6 на сто. Според предварителните данни растеж има преди всичко по отношение на инвестициите, докато частните потребители и държавата леко са увеличили разходите си.

САЩ

Новините от САЩ бяха обвързани преди всичко с уволнението на директора на ФБР Джеймс Коми. В сянката на аферата остана новината, че обявената от Доналд Тръмп дерегулация на финансовия сектор ще се забави. Разпореден от Тръмп през февруари преглед на Закона Дод-Франк няма да бъде приключен по план до началото на юни, става ясно от съобщения в медиите, тъй като Министерството на финансите не разполагало с достатъчно персонал за това.

Междувременно САЩ и Китай се споразумяха за ново улесняване на търговията. Китай ще отвори отново пазара си за американско говеждо, докато САЩ ще позволят в замяна вноса на варено птиче месо от Китай. В допълнение американски втечнен природен газ ще се внася в Китай и ще се улесни двустранният пазар на финансови услуги. Улесненията са първите резултати от преговорите между Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин, които се водят от двамата от около два месеца.

Сенатът на САЩ гласува изненадващо с незначително мнозинство от 51 срещу 49 гласа срещу премахването на централен закон за околната среда, касаещ нефтената и газовата промишленост. Депутатите отхвърлиха плана, който предвиждаше вече да не се регулират на федерално ниво емисиите на метан при добива на природни ресурси.

За разлика от това Сенатът потвърди назначаването на Робърт Лайтиц за нов търговски представител на САЩ. Той ще ръководи екип от 200 служтели, който ще договаря международните търговски споразумения от името на президента. Най-важната му задача вероятно ще бъде предоговарянето на северноамериканското споразумение за свободна търговия НАФТА.

Южна Корея

Мун Джей Ин бе избран с голяма преднина за нов президент на страната. Кандидатът на лявата Демократическа партия получи над 40% от гласовете и отвя конкурентите си. Мун се застъпва за засилен диалог със Северна Корея и се стреми към засилване на независимостта от САЩ. Новите избори бяха нужни, след като предишният президент Пак Кън Хе беше отстранена заради корупционен скандал.

Бразилия

Бразилската инфлация падна за първи път от 2010 г. под целевото равнище на централната банка от 4,5 на сто. Измъчваната от корупционни скандали страна от две години се намира в най-тежката рецесия в историята си. Очаква се централната банка да реагира на значителното забавяне на инфлацията с понижение на лихвата.


source: tradingeconomics.com

Глобалната икономика

Финансовите министри и централните банкери от групата на Г-7 не успяват да се споразумеят за линията си за единна търговска политика. По време на продължаващата до петък вечер среща в италианския град Бари се очаква да има не повече от общо формулирано изявление, предимно поради съпротивата на САЩ.

Петролните цени отново се покачиха над границата от 50 долара за барел, след като американското Министерство на енергетиката обяви значително съкращаване на резервите. Остава отворен въпросът дали Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) ще удължи влязлото в сила в началото на годината споразумение за ограничаване на добива. Картелът ще се срещне отново на 25 май, а сегашната договорка изтича в средата на годината. Междувременно днес стана ясно, че Саудитска Арабия и Русия са се договорили да удължат сделката за намаляване на добива за още девет месеца до март 2018 г. в опит да преодолеят глобалното пренасищане на пазара.

гледано: 1507   Още видео
Рейтинг 1 Рейтинг 2 Рейтинг 3 Рейтинг 4 Рейтинг 5
1 гласа

По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Десислава Попова

Последни новини

Коментари (0)


Още от Анализи
Доларът потъна до почти 2-годишно дъно след коментарите на Драги