IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Никой вече не вярва на централните банки

Доверието в паричната политика се стопи, тя мобилизира всичко, намали лихвените проценти до нула, започна да печата пари, а инфлацията все още е ниска

08:15 | 08.10.15 г. 33
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	Вярва ли някой все още на Фед? <em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Вярва ли някой все още на Фед? Снимка: Ройтерс

Архитектът на ултрахлабавата парична политика твърдо вярва в ресурсите на централните банки.

„Правителството на САЩ разполага с технология, наречена печатна преса, която ѝ позволява производството на толкова много долари, както желае", заяви навремето бившият президент на Федералния резерв Бен Бернанке. Така че тя винаги може да предотврати падащите цени. По време на мандата на Бернанке Федералният резерв започна масовото изкупуване на облигации и ценни книжа.

По същия начин действат и други големи централни банки по целия свят - Японската централна банка, Банката на Англия, а от по-скоро и Европейската централна банка (ЕЦБ). Тяхната цел е сходна: те възнамеряват да предотвратят икономическата рецесия и падащите цени. Но и седем години след започването на този безпрецедентен паричен експеримент целта не е достигната. Дори и след като милиарди долари бяха похарчени за количествените облекчения, инфлационните очаквания на пазарите на облигации по целия свят се доближават до дъна, последно настъпвали по време на финансовата криза. В САЩ, в Европа и в Япония тези очаквания сега са по-ниски, отколкото в момента преди последния кръг на програмите за закупуване на обезпечени облигации на съответните централни банки, пише в свой анализ Bloomberg.

Ето защо инвеститорите почти не очакват Федералният резерв да стартира обрата в лихвената си политика преди края на годината. Облозите, че цикълът на следващото затягане в Съединените щати няма да бъде толкова силен, каквато е прогнозата на централните банкери, се увеличават. Въпреки че представители на Европейската централна банка и Централната банка на Япония уверяват в противното, все повече се спекулира, че двете институции ще разширят количествените улеснения предвид силния дефлационен натиск.

„Доверието в паричната политика се стопи, тя мобилизира всичко, намали лихвените проценти до нула, започна да печата пари, а инфлацията все още е ниска", казва Лий Феридж, ръководител за Северна Америка в State Street Corp. „Това води до създаването на чувствителна към риска среда".

Последните икономически данни подсилват исканията за повишена активност на основните централни банки. В еврозоната потребителските цени намаляха неочаквано, Япония изпадна в дефлация, а заплатите в САЩ все още са в застой. Кристин Лагард, управляващият директор на Международния валутен фонд, намекна, че организацията е на ръба да понижи прогнозата си за глобалната икономика. 

Подобни опасения накараха инвеститорите през изминалия месец да влагат пари в сигурни класове активи, като облигации на САЩ и Германия. Доходността на държавните облигации в развитите пазари падна до един процент и в момента са само с 0,2 процентни пункта по-високи, отколкото преди дъното за всички времена, показват събрани от Bloomberg данни от индекси. Доходността по 10-годишните облигации на САЩ падна в петък до 1,99 на сто, за пръв път от април под 2%. В понеделник тя също беше 1,99%. 

На практика инвеститорите не изискват почти никаква допълнителна компенсация за това, че държат 10-годишни държавни облигации, вместо краткосрочен дълг.

Някои представители на Фед, включително председателят Джанет Йелън, все още очакват  въпреки несигурната перспектива за глобалната икономика повишаване на лихвените проценти през тази година. Но инвеститорите не са убедени в това. След по-слабите от очакваното данни за пазара на труда от САЩ в петък перспективите за увеличение на лихвите преди март са 50:50. Повечето анализатори предполагат, че след първото увеличение ефективният лихвен процент ще бъде на ниво от 0,375%.

Федералният резерв може би загуби голяма част от доверието си след своето решение от септември, казва Стивън Джен, съосновател на базирания в Лондон хеджфонд SLJ Macro Partners LLP, а преди това икономист в МВФ и в Morgan Stanley.

Йелън и колегите ѝ изпитват трудност да убедят пазара на облигации, че инфлацията ще достигне в обозримо бъдеще целта на Фед от два процента. Ако се вземе за база разликата в доходността, то тогава става ясно, че трейдърите очакват за следващото десетилетие средна годишна инфлация от около 1,5%. Толкова ниски са били очакванията за последно през април 2009 г., когато САЩ все още се опитваха да се преборят с най-дълбоката икономическа криза от Голямата депресия насам.

Този феномен не е чисто американски. В целия свят пазарите на облигации очакват забавяне на нарастването на издръжката на живота до 1%, както е видно от данните, събрани от Bank of America Corp. Перспективата е помрачена от факта, че централните банки в Европа и Япония, където темповете на растеж са още по-ниски, а рискът от дефлация е дори по-ясно изразен, вече използват нетрадиционни мерки за стимулиране на търсенето.

В Европа, където програмата на покупка на облигации на президента на ЕЦБ Марио Драги работи от седем месеца, потребителските цени дори паднаха през септември. Един индикатор за бъдеща инфлация, който самият Драги представи, когато обосноваваше необходимостта от извънредни мерки, падна до най-ниското си ниво от третото тримесечие на 2011 г.

В Япония пък се върна дефлацията - в момента, в който премиерът Шинзо Абе съобщи, че страната му е преминала "манталитета на дефлацията". Икономистите винят за това слабото вътрешно търсене и спада на цените на петрола. Те на практика са обезкървили досега най-агресивния кръг от покупки на облигации от страна на централната банка на Япония.

Падащите цени се считат за основен риск за икономиката. Защото потребителите и компаниите могат да отложат покупките си в очакване на още по-падащи цени. След това страните са заплашени от низходяща спирала на икономически спад и спад на цените. 

"Както по отношение на централната банка на Япония, така и на ЕЦБ, следващият етап на развитие предвижда повече улеснения, те ще увеличат огъня, но в един момент огънят ще е твърде голям и няма да има нищо, което да може да се направи", казва Филип Мофит, ръководител на отдел за фиксирани доходи в Goldman Sachs Asset Management за Азиатско-тихоокеанския регион. „Непосредствената реакция ще бъде огромна разпродажба на по-рискови активи“.

Тя вече е започнала. Изминалото тримесечие бе белязано от рали на пазара на облигациите, издадени от индустриализираните страни, както и от ускореното бягство от развиващите се пазари, суровините и корпоративните облигации.

Щефан Кройцкамп от Deutsche Asset & Wealth Management предупреждава инвеститорите в облигации да не се впускат в купуването на държавни облигации. Централните банки, като Фед и ЕЦБ, в крайна сметка ще спечелят борбата срещу инфлацията, убеден е той. „Ние вярваме, че централната банка ще има успех с подхода си", казва Кройцкамп, главен инвестиционен директор за Европа, Близкия изток и Африка.

Повече по темата - тук!

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 10:53 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

31
rate up comment 0 rate down comment 1
Mesoiadess
преди 8 години
Нали това беше идеята - кол. улеснения да създадат илюзия за просперитет .И всички почувствали се комфортно да теглят кредити и да консумират .Трябва поне проучване да има колко са се хванали на лъжата .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
30
rate up comment 3 rate down comment 2
Сините камъни
преди 8 години
Обръщаме се към дейсността на банките, които не дават заеми срещу лихва, а участват в риска наравно с изпълнителя.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
29
rate up comment 8 rate down comment 1
nesduhan_trader
преди 8 години
Падащите цени са опасни за икономиката, но по-важното е, какво ги предизвиква. Цялата схема с изкуственото постигане на определени показатели - например да имаме 2% инфлация говори за непазарния характер на финансовия сектор. Конкретно за "Количествените улеснения" - на всеки му стана ясно, че те не отиват по предназначение, за да предизвикат инфлация и растеж. А се използват за стабилизирането на финансовите институции, за да покрият определени показатели, да издържат стрес тестовете, да спекулират на пазара и да реализират печалби, а не да влеят ликвидност в реалната икономика. Друга им функция е да поддържат желания от финансовите акули баланс на стоковия и капиталовия пазар. Само през тази година имаше няколко случая, при които маркет-мейкърите лъснаха с безпрецедентни по мащаб интервенции за да обърнат нагласите на инвеститорите.... Общо взето "совите не са това, което са", а за да представя поне основните тези на позицията си ще трябват мин. 3 стр А4 формат :))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
28
rate up comment 3 rate down comment 2
Атанасио
преди 8 години
Как централните банки причиняват неравенство в доходите - http://ekipbg.com/kak-centralnite-banki-prichinyavat/ - ''през периода между 1979 г. и 2007 г. доходите на средните 60% са се покачили с по-малко от 40% докато инфлацията е била 186%.''Инфлацията е вид кражба когато доходите не е следват и т.н.обяснил съм всичко как са ограбвани хората - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1442612112683685 Международният валутен фонд в доклад наречен "Ликвидността на пазара - устойчива или мимолетна"? - http://darikfinance.bg/***/118135#commentsВдигането на лихвите означава инфлация която ще доведе до още намаляне на потреблението и т.н. гледам им цирка защото сами се хванаха в мрежите си и се изобличиха - става въпрос за системна криза
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
27
rate up comment 12 rate down comment 1
ratten
преди 8 години
Никой вече не вярва на централните банки .................това добре, а сега какво?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
26
rate up comment 10 rate down comment 3
Misho ILIEV
преди 8 години
Инфлацията не движи растежа, по-скоро тя е показател, че икономиката расте и че производствения капацитет, включително работната ръка, са натоварени. Дефлацията от друга страна може да предизвика дефлационно дългова спирала надолу и потенциално - депресия, т.е. ситуация при която икономиката не може да излезе от кризата без намеса на държавата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
25
rate up comment 5 rate down comment 0
gri_katia
преди 8 години
100% - БРАВО!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
24
rate up comment 21 rate down comment 1
bgMan
преди 8 години
Кой вярва на лъжци и крадци?Банкерите изпуснаха и последния си шанс да върнат доверието на хората. Сега да не се чудят, че никой не им вярва.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
23
rate up comment 15 rate down comment 7
abdul
преди 8 години
Пишеш ТОТАЛНИ глупости!Банките направиха имотния балон. Направиха имотния кредит да изглежда лесен, нисколихвен и безрисков, като го забъркаха в инструменти с облигации и др. "Безрискови" инструменти с ясната идея, че в деня Х ще поставят правителството в шах, и ще се появи вожда на ФЕД и ще черпи с долари на корем. Бежанците, латиноси, китайци, сирийци.. Те са следствието, не причината.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
22
rate up comment 8 rate down comment 5
iivanoff
преди 8 години
О, напротив - вярват им! Всички маймуни са принудени чрез парите им, да приемат и всичките им УЖ "експерименти" ... а щом резултата от "експериментите" е ВИДИМ, още преди да бъдат направени, значи никак не са случайни! Но, точно защото маймуните вярват, не им се иска да приемат, че всъщност са постоянно лъгани! Затова и лъжещите засилват вярата на маймуните като наблягат на постоянните си "грешки".
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още