Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Преди 20 години руснаците обичаха САЩ. Защо всичко се обърка?

Според актуално проучване сега две трети от руснаците гледат негативно на Съединените щати

Преди 20 години руснаците обичаха САЩ. Защо всичко се обърка?

Снимка: Архив Ройтерс

"Зная, че днес е трудно да си го представите, но преди 20 години руснаците обичаха Америка. А американците горяха от желание да разберат по какъв път ще поеме Русия след края на Съветския съюз. Това, което бе смятано за американска "помощ" в някои области, сега обаче се възприема като намеса и се превърна в предпоставка за днешната враждебността от страна на някои руснаци."

Амелия Нюкъм, международен редактор в The Christian Science Monitor 

* * * * * * *

Когато погледна назад, виждам голяма доза горчива ирония в корицата на списание Time от 15 юли 1996 г. На нея е наскоро преизбраният по онова време руски президент Борис Елцин, ухилен и стиснал американското знаме, а заглавието е "Янки, на помощ!". В статията се разказва за група влиятелни американски политически консултанти, които са доведени тайно в Русия по време на тежката кампания за президентските избори през 1996 г., когато атакуваният отвсякъде Елцин се опитваше да се справи с ниската си обществена подкрепа и да победи комунистическия си опонент. 

Още по темата

Консултантите са били държани скрити в апартамент в московски хотел, за да няма и намек за съществуването им и за явната американска намеса в руската политика. Те са обучавали хората на Елцин на тактиките и технологиите на модерната политическа кампания и са помогнали в крайна сметка той да удържи победа, пише в свой анализ за The Christian Science Monitor Фред Уиър.

Съдейки по тона на материала на Time, малцина в САЩ по онова време са се съмнявали, че американската намеса в борбата на президентските избори в Русия всъщност е нещо добро. Изглежда дори руснаците не са се възмущавали. Всъщност проучване на общественото мнение, редовно провеждано от независимия социологически институт "Левада" в Москва, установило, че само година по-късно цели 72 процента от руснаците са имали положително отношение към Съединените щати, а само 18 на сто – отрицателно.

Този епизод отпреди 20 години не може да бъде пряко сравняван със сегашния шум, който вдигна заради предполагаемата руска намеса в неотдавнашните президентски избори в САЩ. Двете събития и коренната промяна на ситуацията, включително фактът, че според "Левада“ сега две трети от руснаците гледат негативно на Съединените щати", подчертават обаче епичната смърт на любовната връзка на Русия със САЩ. От днешна гледна точка изглежда, че това до голяма степен е било неизбежно, но някои руснаци твърдят, че днес отношенията е можело да бъдат много по-здравословни, ако американците не се били опитали да "помогнат" в момент, когато руснаците са се борили да преодолеят последиците от колапса и болезнената трансформация на страната си.

Непосредствено след разпадането на Съветския съюз руснаците имаха изключително високо мнение за САЩ. При това не можеше да се говори за кой знае каква промяна в сравнение с времето на СССР.

"Това, което ме порази през 1952 г., в разгара на Студената война, бе колко е слаб антиамериканизмът тук", казва Владимир Познер, легенда на руската телевизия, говорейки за годината, в която се преместил в Москва от Съединените щати. Оттогава Познер живее в руската столица. "Да, хората смятаха, че Уолстрийт и американските лидери са виновни за лошите неща", както твърдеше съветската пропаганда, "но никой не мислеше злото на американците като цяло. Не мога да ви кажа колко много пъти съм чувал през годините руснаци да казват, че двете страни са най-големите в света и че ако просто успеят да се обединят, можем да решим всички проблеми".

"Водещата идея в Русия по онова време е, че всички ще бъдем победители в края на Студената война, че трябва да бъдем партньори", заявява Николай Петров, политолог, работил като сътрудник в руския парламент в началото на 90-те години на миналия век. Той казва, че е знаел, че Москва е била пълна в онези години с американски съветници в различни сфери, но гледал на това като на едно до голяма степен положително сътрудничество. Дори новината, че американски консултанти са работили тайно за преизбирането на Елцин, "не ми изглеждаше толкова голям проблем по това време", заявява Петров.

В Съединените щати администрацията на президента Бил Клинтън изглежда оказваше безусловна подкрепа на Елцин - въпреки увеличаващите се доказателства, че милиони руснаци са недоволни от болезнените икономически реформи и все повече слагат знак за равенство между тях и западната демокрация.

И когато икономическият и социалният колапс на Русия достигна своя пик в края на 90-те години на миналия век, той бе тясно свързван с Елцин и по-общо с това, което сега изглежда като наивна вяра в приятелството на САЩ. "Усещането сега е, че 90-те просто са били период, когато сме загубили цялото си величие и че нашият упадък е бил подпомогнат и стимулиран от цялата тази американска намеса. Хората смятат, че сме били измамени", казва Петров.

Дори последният съветски лидер Михаил Горбачов, който сложи край на Студената война и заложи всичко на един нов световен ред, основан на сътрудничеството със Запада, в крайна сметка е останал крайно разочарован. Дългогодишният му личен преводач Павел Палажченко казва, че Горбачов доброволно се е съгласил да разпусне оглавявания от Съветския съюз военен съюз - Варшавския договор, и е приел повторното обединение на Германия, воден от разбирането, че една нова архитектура на сигурността в Европа ще включва Русия като равноправен партньор.

По-късно, въпреки че не бил вече на власт, последният лидер на СССР бил смаян, когато гледал как Западът разширява НАТО в някогашната съветска сфера на влияние и предприема едностранни действия за разпадането на Югославия.

"Имаше много добра воля, но се оказа, че е имало и много илюзии", казва Палажченко, който сега работи във Фондация "Горбачов" в Москва. "Някои от тях са били просто глупави. Хората тогава мислеха, че САЩ са своеобразен рай и сила на чистото добро в света. Нямаше как махалото да не се люшне в обратната посока. . ."

"Горбачов обаче се разочарова, не защото някои конкретни обещания бяха нарушени, а защото бе нарушен духът на това, което бе обсъждано с американските лидери. Днес ние наистина чувстваме последиците от неуспеха да бъде създадена нова европейска система за сигурност, която да има силна превантивна дипломация и да се справи с проблемите, които се появиха оттогава, като Грузия и Украйна", казва Палажченко.

Докато обикновените руснаци преживяха икономически лишения през последното десетилетие на миналия век, включително ужасяващата финансова криза от 1998 г., острият разрив на Кремъл със Съединените щати като глобален лидер започна, когато НАТО предприе през 1999 г. 78-дневна въздушна кампания срещу съюзника му Югославия заради албанския анклав Косово. Тогавашният руски премиер Евгений Примаков, който пътуваше за официално посещение в Щатите, нареди самолетът да се върне обратно, когато започнаха бомбардировките.

"Всички ние отхвърляхме твърденията на съветската пропаганда, че Съединените щати са агресор, но сега вече това изглеждаше вярно", казва Алексей Макаркин, заместник-директор на независимия Център за политически технологии в Москва. "Това, което САЩ смятаха, че е хуманитарна операция, бе възприето от руското общество като агресия срещу братята сърби", обяснява той.

Когато Владимир Путин дойде на власт, обявявайки се за една по-силна и отстояваща позициите си Русия, идеята за руско-американско партньорство вече на практика бе погребана. Въпреки това Путин направи опит да протегне ръка и се обади по телефона на американския президент Джордж Буш-младши след атентатите на 11 септември 2001 г., за да предложи Москва и Вашингтон да създадат съюз за борба срещу тероризма.

По онова време бе в разгара си войната на Русия срещу сепаратистката й република Чечения, чиито бунтовнически лидери бяха приели крайния ислям. Мнозина в Съединените щати обаче отказаха да признаят, че има някакво сходство в ситуациите, отчасти заради жестокостта на руските сили в Чечения.

"Русия искаше да има военно партньорство със САЩ и бе готова да сътрудничи", казва Глеб Павловски, директор на Фондацията за ефективна политика, който в онези дни е бил близък съветник на Путин. "Ние обаче не получихме верния отговор от американците и възможността бе пропусната. След това американците нападнаха Ирак и цялата вяра в идеята бе загубена."

Русия се радваше през първото десетилетие на този век на относителен икономически бум, който помогна за увеличаване на популярността на Путин и тя все още е много висока - над 80 процента. Повечето експерти обаче смятат, че опозицията на Кремъл на начертания от САЩ световен ред и усилията на Путин да възстанови статута на Русия на велика сила са това, което запазва имиджа му сред руснаците неопетнен, въпреки резкия спад на икономиката през последните три години.

"Мисля, че изобщо не става въпрос за икономиката", казва Познер. "Руснаците са горд народ, който смята, че неговият лидер трябва да изразява съкровените му чувства. В Путин те виждат човек, който отстоява твърдо интересите на Русия и кара САЩ да осъзнаят, че не могат да ни третират като нещо второстепенно."

През последните години Съединените щати, подобно на други западни държави, изразяват дълбоко безпокойство от строгите ограничения, наложени от Кремъл на руското гражданско общество, отнемането и анексирането на Крим от Украйна, подкрепата за сепаратистите в Източна Украйна и най-наскоро - от предполагаемата кибератака срещу Националния комитет на Демократическата партия в САЩ и ръководителя на предизборната кампания на Хилари Клинтън Джон Подеста. Това обаче също засили разочарованието на руснаците от Съединените щати.

"Без да отправя обиди, Путин изразява широко разпространеното разочарование на руснаците от САЩ и повечето от действията им и отстоява мястото на Русия в света", казва Познер. "Любовта винаги е била едностранна, а сега вече си отиде безвъзвратно", заключава Уиър.  

/БТА/

По статията работи: Бойчо Попов

Последни новини

Коментари (22)

   1| 2| 3    
0
 
2
 
22
honaniga до: george353
преди 9 месеца
Няма профилна снимка
Щом руснаците могат, що и турците да не могат.
0
 
2
 
21
honaniga до: george353
преди 9 месеца
Няма профилна снимка
Прав си. Така могат да се объркат нещата и с Кърджали. Недай си боже да решат. С няколко телефонни обаждания и някой лев ще направят второ Косово.
0
 
2
 
20
honaniga до: supertrader
преди 9 месеца
Няма профилна снимка
E, и? За нас имали значение, кой разпределя света. Ако не са те, ще са руснаците.. Или имаш предпочитания. Ами ако са китайците или недай си боже арабите. Желаещи за власт много. Които и да са, нямат никакъв респект към обезкървената ни държава. И ние винаги ще търсим някой да ни пази. Така де. Ние сами нищо няма да направим. Още си носим бремето, че не сме се освободили сами.
2
 
0
 
19
supertrader до: honaniga
преди 9 месеца
Няма профилна снимка
Само че американците нещо го удариха на разпределяне на света с китайците и руснаците са в трета глуха.
3
 
0
 
18
supertrader до: honaniga
преди 9 месеца
Няма профилна снимка
Само че американците нещо го удариха на разпределяне на света с китайците и руснаците са в трета глуха.

Още от Анализи
Победителят на изборите в Япония Шиндзо Абе-опитен стратег и прагматичен дипломат