Парламентът прие бюджет на НЗОК за 2016 г. от 3,2 млрд. лв.

За 2016 г. се залагат 3,204 млрд. лева приходи на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), което е със 129 млн. лв. повече от тази година. Това прие Народното събрание на второ четене на бюджета за Здравната каса за 2016 г.

Финансовата рамка предвижда бюджет на НЗОК от общо 3 204 749 000 лв. Здравноосигурителните приходи са в размер на 3 166 199 000 лв., от които 2 121 000 000 лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 1 045 199 000. лв. са трансфери за здравно осигуряване. Прогнозният брой на здравно осигурените за страната е 6,2 млн. души. Разчетените средства са при заложен размер на здравноосигурителна вноска от 8 на сто, тоест вноската остава без промяна.

Началото на дебатите беше поставено от опозицията в лицето на БСП Лява България, които разкритикуваха финансовата рамка, заложена за следващата година. Депутатът Емил Райнов разкритикува предлагания бюджет на НЗОК, като посочи, че числата в него са същите като тазгодишните заложените политики не са подкрепени с финансиране.

От БСП поискаха да се увеличат парите за общопрактикуващите лекари и за профилактика с по 20 млн. лева. Емил Райнов подчерта, че с предлагания бюджет не са осигурени повече пари за извънболнична помощ, профилактика и за стоматологична помощ. Какво пречи да завишим парите за изследвания, за да могат тези неща да се правят в извънболничната помощ, попита той. В крайна сметка депутатите отхвърлиха предложението на левицата.

Хасан Адемов от ДПС поиска да се увеличат парите в приходната част на бюджета от осигурителни вноски и трансфери със 100 млн. лева и да се насочат към разходи за извънболничната помощ. По думите му средствата в здравеопазването трябва да се преразпределят, защото е очевидно, че не се увеличават. За всички е ясно, че достъпът до извънболнична помощ изисква и повече средства, каза Адемов.

От ДПС смятат, че без демонополизация на НЗОК и промяна на сруктурата в сектора, колкото и да се увеличават средствата - това няма да доведе до по-добър резултат.

Тунчер Кърджалиев от ДПС също аргументира предложението на партията за увеличаване на разходната част със 100 млн. лева. В разходите не е заложено финансиране за реформите, посочи той. В разходната част не виждаме т. нар. здравни реформи. Декларацииите за изваждане на дейност в извънболничната помощ и засилване на профилактичните прегледи, управление на плановия прием, сключването на договори според здравните потребности и подсигуряване на основния пакет ги няма в бюджета в разходната му част. Грешно е резервът на касата да се ползва за здравни реформи, посочи Кърджалиев.

Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт заяви, че трябва да се посочи източникът на тези средства и каза, че би подкрепил повече средства за стоматология, защото секторът върви в правилната посока. Адемов отговори, че има поне 9 източника на финансиране – европейските фондове например, а също и приетото вече криминализиране на умишленото невнасяне на вноски.

Предложението на ДПС за увеличение на приходите също не беше прието.

Сериозни дискусии предизвика заложеното в бюджета лимитиране на дейности. Тунчер Кърджалиев посочи, че лимитирането изкривява модела на здравно осигуряване, както и препятства свободния избор на пациента на лечебно заведение. На базата на този порок и към момента има неразплатена дейност и то на база извършени медицински услуги, каза депутатът. Освен това предпочитаните и добри болници ще бъдат наказани с лимитирането, допълни той.

От своя страна Хасан Адемов каза, че лимитирането винаги е било пречка за адекватното лечение на пациентите. Лимитиране на обеми по лечебни заведения означава, че сме стигнали до дъното на здравната реформа. Това са напъни да се включим в предварително зададе ресурс и да симулираме реформа, а не да подкрепяме българските пациенти, каза той.

От БСП подкрепиха ДПС по отношение на лимитите. Емил Райнов подчерта, че за догодина освен лимити по стойност ще има и по диагнози. "По-лошо от тове е само да се разпределят и обемите дейности до конкретни лекари", каза народният представител от БСП. Въпреки възраженията обаче, текстовете с лимитите останаха в закона.

Министърът на здравеопазването Петър Москов обясни в рамките на дебата за лимитирането на обемите дейности и цени за медицинска помощ, че Българският лекарски съюз договаря стойностите с Касата, а обемите на дейностите се договарят чрез Националния рамков договор. Обемът ще се разпределя на ниво районни здравни каси, каза Москов.

С окончателното приемане на бюджета на НЗОК за 2016 г. депутатите решиха, че в рамките на общия бюджет Надзорният съвет на Касата ще утвърждава за всяка районна здравноосигурителна каса годишна обща стойност на разходите за здравноосигурителни плащания, разпределена по месеци, както и ще разпределя договорените годишни обеми на видовете медицинска помощ. Утвърдените годишни обеми ще се разпределят от директорите на районните каси.

Регламентират се и санкции - директор на районна каса, който заплати здравни дейности в нарушение на стойностите, ще бъде глобяван от 600 до 1000 лв., а за повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв. Служителите на НЗОК могат да извършват проверки на територията на цялата страна по заповед на управителя на Касата. Служителите на РЗОК - контрольори, също могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор.

Този законопроект стимулира корупцията, отбеляза Михаил Миков от левицата. По думите му с мълчанието си мнозинството е показало, че правителството не иска сериозна дискусия в парламента по бюджета за здраве. Миков заяви, че от БСП ще обмислят изготвянето на законопроект за премахване на и Здравната каса.

Няма нужда от Здравна каса, заяви Миков и уточни, че разпределянето на обемите за здравна помощ става административно и няма никаква необходимост от такава институция. Той определи Здравната каса като „една „паразитна организация“ след това административно разпределяне на медицинската помощ по райони на съответните здравните каси. По думите му със закриването й ще се спестят много пари. 

Хасан Адемов определи бюджета на НЗОК за 2016 г. като „нескопосан опит да се търси баланс между обеми и цени”.