Централната банка на Азербайджан повиши лихвените проценти за пръв път от близо пет години, съобщи Bloomberg. Регулаторът изпитва затруднения да върне доверието в националната валута след срива в цените на суровините.
Основният лихвен процент се повишава от 3 до 5% и увеличението влиза в сила в понеделник, за да се окуражат депозитите в азербайджански манат. Освен това мярката трябва да подобри инструментите на паричната политика, се казва в изявление на централната банка. Горната граница на диапазона на лихвения процент е увеличена от 5 на 10%, а долната остава без промяна на ниво от 2 на сто.
Регулаторите в третата по големина бивша съветска държава износител на петрол прибягват до по-скъпо кредитиране, за да подкрепят валутата. Само няколко дни по-рано президентът Илхам Алиев отказа да подпише закон, налагащ частичен капиталов контрол, припомня Bloomberg.
През 2015 г. азербайджанската валута поевтиня с над 50% спрямо долара след двукратно обезценяване. Това предизвика инфлация, като рейтинговата агенция Standard & Poor's прогнозира ръст на потребителските цени от 15% през 2016 г. в сравнение с темп от 2 на сто между 2012 и 2015 г.
Срива на маната доведе до отлив на капитали, което пък оказва натиск над банките и форекс пазара. В Азербайджан делът на депозитите в долари е 75% по данни на агенция Fitch. Централната банка премина към плаващ курс на валутата през декември, след като похарчи повече от половината си международни валутни резерви миналата година.
„Чрез повишаването на лихвения процент банката се стреми да овладее инфлацията“, казва Самир Алиев, анализатор в Центъра за подкрепа на икономическите инициативи в Баку. „Това е и част от политиката за връщане на доверието в маната“, допълва той.
Натискът над валутните пазари намалява през февруари, посочва Bloomberg. Манатът е най-добре представящата се валута този месец сред конкурентите си от бившите съветски републики и поскъпва с 4,2% спрямо долара.
Азербайджан не е променял лихвените проценти, откакто основната ставка беше понижена от 3,5 на 3% през юли, за да диверсифицира икономиката, която до голяма степен зависи от износа на петрол и природен газ.
Централната банка посочи, че манатът е поскъпнал спрямо долара през последните седмици, след като търсенето на американската валута намаляло. Регулаторът каза още, че ще следи внимателно макроикономическите развития и ще реагира своевременно чрез инструментите на паричната политика.
Повече по темата вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria


Как думата "бангаранга" навлезе в българския език
Делото „Мъск срещу Алтман“ доказа, че изкуственият интелект е в грешните ръце
Ситуацията за Путин в Украйна е критична, но не и до степен да го откаже
Рейтингът на Доналд Тръмп се срина до най-ниското си ниво
ПБ: Ще опитаме да намерим финансиране за домакинството на „Евровизия” през 2027 г.
Васил Велев: Може да са нужни по-болезнени мерки за свеждане на дефицита до 3%
Икономически сътресения заплашват най-уязвимите азиатски икономики
Носимите устройства с AI навлизат все повече в прогнозната медицина
Пентагонът тества украински дронове и системи за радиоелектронна борба
Книгата на Тео Бейкър Как да управляваш света, част 2
Xiaomi подобри впечатляващ рекорд на Audi
Скрита функция спасява от мухъл и бактерии в салона
Пикапът на Renault ще се казва Niagara
Рядък Ford Mustang се блъсна в стълб по време на търг
Европа отново заобича Tesla
15 модни трика, които всяка жена трябва да знае
НАТО: Изтеглянето на американските войски от Европа ще отнеме години
Сцена вместо кристали: Коя е Виктория Сваровски, водещата на "Евровизия" 2026