"Газпром" в битка за газовите доставки на Балканите

В последните дни руската „Газпром“ се активизира и подписа няколко споразумения, които частично възраждат проекта „Южен поток“. Ако плановете се изпълнят, тръбите няма да излязат на българския бряг, а в Турция. Споразуменията с България, Сърбия и Унгария обаче буквално повтарят старото трасе на газопровода.

В момента и трите страни получават руския природен газ единствено чрез транзит през Украйна. Плановете на руския гигант обаче са да бъде сложен край на транзита и проектите „Турски поток“ и разширението на „Северен поток“ са отговор именно на тези планове. Договорът за транзит с Украйна изтича през 2020 г. и дотогава Русия планира да си осигури поне едно допълнително трасе за газа.

На този този етап приоритет за региона на Балканите сякаш се оказва „Турски поток“. Компанията има планове и за развитието на газопровода „Посейдон“ - през територията на Гърция до Италия, но той в момента не стои на дневен ред. Пазарът в Италия е интересен, но може да бъде захранен и от „Северен поток“ заради изградените газови връзки в Европа.

Балканите обаче до голяма степен са изолирани, а в същото време се готви реализацията на големи проекти, които да доставят газ с източник, различен от Русия.

На първо място това е Южният газов коридор, който ще донесе газ от Каспийско море и чиято реализация върви по план. В допълнение идват и проекти за терминали за втечнен газ, един от които може да бъде използван и от България – край Александруполис. Гърция плете още няколко кошници – например с идеята си за газопровода EastMed, който да транспортира газ от перспективните находища в Средиземно море.

Както в България, така и в Гърция се анализират и възможности за местен добив, които отлежаваха с години. 

Битката за региона реално ще бъде много сериозна за руския гигант не само на фона на изникващите алтернативи, а и защото компанията няма възможността да се възползва от силен съюзник, който да влияе в Брюксел, каквато например е Германия що се отнася до проектите за разширение на „Северен поток“.

САЩ също проявяват интерес към Балканите и разглеждат региона като възможен пазар на втечнен газ. Страните от Централна Европа като Полша например пък изглеждат готови да платят и по-висока цена, но да се откажат от зависимостта си от Москва.

В битката обаче се ражда и конкуренцията и страните на Балканите могат да получат и позитиви от географското си разположение и от плановете на опонентите на политическо и икономическо ниво.