Естонска рецепта за нова система за предоставяне на убежище

Да намериш изход от ситуацията с бежанската вълна е не толкова въпрос на равномерно разпределяне на бремето, а на политическо желание за регулиране на съществуващата система за предоставяне на убежище. Нито един от конфликтите в страните около ЕС не може да се реши без външна намеса, а броят на хората, търсещи убежище в Европа, ще нарасне. Ако това не бъде признато като факт, то ще проправи път на ксенофобията и ще доведе до колапс на Шенген, коментира за POLITICO Уку Сереканно, бивш ръководител по миграционните въпроси към естонското правителство.

От повече от десетилетие страните членки на ЕС си играят на лицемерие. На политическо ниво сме дали големи обещания за подобряване на стандартите за предоставяне на убежище и предоставяне на добър пример за останалата част от планетата. Но на оперативно ниво дадохме най-доброто от себе си, за да затворим всички миграционни маршрути. Колко дълго може да продължи тази политика?

Докато Европа губи контрол над миграционния поток и институциите на ЕС са заети с преразпределението на последиците от него, идеята за абстрактно разпределяне на бежанците се възприема като директна заплаха за националния суверенитет в повечето източноевропейски държави.

На 3 септември малък бежански център в селото Вао в североизточна Естония бе подпалено. За щастие никой от 60-те настанени, включено 13-те деца, не е пострадал. Този страхлив изблик на насилие е осъден от всички политически партии, но вредата вече е налице. Нещо се е променило коренно в страната с население от 1,3 млн. души, една от най-либералните и отворени страни в Европа. Естония изведнъж се оказа дълбоко разделена.

Според Евростат делът на гражданите на трети страни сред местното население е най-висок в Естония и Латвия. Тези две страни са изправени пред принудителни миграционни потоци в годините по времето на съветската окупация. Масовите депортации през 40-те години са последвани от огромни вълни от трудова миграция, за да се улесни индустриализацията и да се удържат националистическите чувства под контрол.

Съветският режим промени етническия състав на преди хомогенните нации толкова много, че остави болезнена следа в колективната памет на Естония и Латвия. Въпреки огромните интеграционни усилия около 80 000 живущи в Естония все още са без определено гражданство, което е около 6% от населението. Не е учудващо, че предложението за задължителна квота от Европейската комисия (ЕК) бе възприето хладно от балтийските страни. То се разглежда като заповед отгоре и връща обратно болезнени спомени за бюрократите в Москва по време на съветската ера.