Година след референдума в Гърция - как от Oxi стана Да

На 5 юли 2015 г. гърците бяха призовани до урните, за да отговорят на въпроса дали правителството да продължи да преговаря с кредиторите си по втората спасителна програма. Официалните резултати сочат, че огорчените и уморените от дълбоките икономии гърци са против тези преговори и малко над 61% от гласувалите казаха "не" на кредиторите.

Броени дни след това обаче техният премиер направи точно обратното и сложи подписа си под трето спасително споразумение на стойност почти 90 млрд. евро, но срещу нови тежки реформи, приватизация и повишаване на данъците. Седмица по-рано Алексис Ципрас беше категоричен, че тези искания са неприемливи. След 17 часа преговори условията обаче бяха приети. 

Трудно е да се каже доколко успокояват политическите обяснения, че с референдума е отхвърлена втората, а не подписване на третата програма, или че с преговорите са договорени повече пари срещу реформи, които така или иначе са нужни.

Но е факт, че гърците се сбогуваха с илюзиите, че страната може да се справи с кризата сама, без помощта на кредиторите. Неотдавна самият Алексис Ципрас си призна, че правителството му се е водело от "грешни представи" в първите месеци на управлението си.

Година по-късно Гърция е част от еврозоната и ЕС, а второто правителство на СИРИЗА е много по-умерено в исканията си към кредиторите. Отцепниците от управляващата партия, които настояваха за връщане на драхмата, дори не влязоха в парламента при предсрочните избори през есента. За сметка на това Ципрас получи доверието на гърците и втори мандат на управление, макар и с крехко парламентарно мнозинство.

Част от драматичните последици от играта на нерви между правителството на СИРИЗА и кредиторите обаче все още са факт - гърците могат да теглят ограничени суми от банковите си сметки. Капиталовият контрол, макар и смекчен, вероятно ще остане до края на годината.

Статистиката също може да покаже до какво е довел сблъсъкът на премиера Алексис Ципрас с кредиторите за гръцката икономика. За година износът е намалял с 11,7%, потреблението - с 4,3 на сто, показват данните на Гръцката конфедерация на търговията и предприемачеството (ESEE), цитирани от "Катимерини". По-малко фирми са отворили врати до средата на 2016 година, спрямо същия период на 2015 година.

От бизнес организацията обаче са и обнадеждени - макар и по-малко, има и новооткрити фирми в страната, които успяват да се справят в трудната ситуация. Факт е също така и че икономиката реагира много по-добре от очакваното и брутният вътрешен продукт на Гърция се повишава с 0,3% през миналата година.

От части обаче това се дължи на потреблението. За броени месеци гърците изтеглиха голяма част от спестяванията си от местните банки и под заплахата от Grexit - напускане на еврозоната, вложиха парите си в стоки. Сега обаче този стимул липсва и очакванията са, че през тази година гръцката икономика отново се свие, при това на фона на тежки реформи - повишаване на данъци и акцизи, намаляване на пенсии и орязване на публични разходи.

С решаването на проблема за връщането на старите кредити - парите от спасителната програма отиват основно за това, правителството обаче си отваря възможността спокойно да търси начини за стимулиране на икономическия растеж и успехът в някои сектори се вижда.

Преди месец Алексис Ципрас направи пред бизнеса преглед на стартиралите инфраструктурни проекти, сред които метрото в Солун и Атина, магистрали, Трансадриатическият газопровод (ТАР) и дори газовата връзка IGB, ще създадат хиляди работни места в страната. Допълнително се търсят и още източници на инвестиции - включително и от Германия и Китай

А Ципрас вече залага смело и очаква отговора на солидарността в Европа. В реч по време на пленарната сесия на Съвета на Европа той коментира "провала на неолибералната идея", поиска нова визия за ЕС след референдума във Великобритания. И брои дните, когато ще му се наложи да сложи вратовръзка, защото кредиторите ще облекчат от дълговете на страната.