Германските фирми отчитат липса на развитие за бизнес средата в България

Липсва развитие. Това е основното заключение на поредната анкета за проучването на бизнес средата, проведена от Германо-Българската индустриално-търговка камара (ГБИТК) през 2015 г. сред нейните фирми членове за единадесета поредна година. 

Страната ни продължава да бъде на едно от последните места от държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) по отношение на правната сигурност, политическата и социална стабилност и борбата с корупцията и престъпността. В същото време обаче Българич запазша предните си позиции по отношение на данъчната тежест и система, както и на цената на работната ръка.

В сравнение с 2013 г. делът на анкетираните компании членки на камарата, които смятат, че настоящата икономическа обстановка в страната е задоволителна, е нараснал, достигайки 56%. Едва 8% смятат, че тя е добра, а 46% са на мнение, че е лоша. Д-р Василев коментира резултатите като изненадващи, пояснявайки по-късно, че задоволителната оценка може да се тълкува в двете посоки, т.е. фирмите не са крайни във възгледите си.

Настроенията по отношение на развитието на икономическата ситуация в самите предприятия също са по-скоро положителни: 55% очакват тя да се подобри, докато само 7% се опасяват от по-слаби резултати.

Повечето представителите на компаниите в камарата отчитат като голям плюс членството на България в Европейския съюз (ЕС), което според ГБИТК остава едно от конкурентните ни предимства. Заедно със стратегическото си географско положение страната ни се превръща в трамплин за пазарите на Азия, което оказва влияние върху решението на немските компании да стартират бизнес инициативи в България.

Половината германски компании в Германия предпочитат еврото да се въведе в България, за разлика от миналата година, когато мнозинството се е изказвало срещу въвеждането на единната европейска валута.

Най-добрите оценки, които страната ни получава, са по отношение на данъчната тежест и свобода. „Ниските данъчни ставки на корпоративния данък и на данък общ доход от 10% позволяват на инвеститорите сравнително бързо да генерират капитал“, което поставя страната ни на първо място по показателя данъчна тежест, коментира д-р Василев. Той допълни, че по отношение на данъчната свобода единствено Естония ни изпреварва, но на фона на другите по-критични мнения, вероятно тези предимства няма да бъдат достатъчен стимул, ако „липсва предвидимост на политически решения, последователност на работата на държавната администрация и върховенството на закона“.

По отношение на правната сигурност България се нарежда на последно място. Отново на последни места държавата е и що се отнася до борбата с корупцията и престъпността, където след страната ни са само Сърбия и Босна и Херцеговина.

Оценката на германските компании за политическата и социална стабилност на страната също е изключително негативна, като с по-лоши резултати са единствено Сърбия и Словакия. И все пак положителен знак е, че въпреки редицата отрицателни показатели 88% от запитаните компании са отговорили, че биха инвестирали отново в България.

По качество на професионалното и академично образование, както и по качество на специализираната работна ръка, България отново е в дъното на класацията спрямо останалите страни от ЦИЕ. Именно поради това ГБИТК създават клъстър „Дуално професионално обучение“, който има за цел да въведе и тук наложилата се в Германия система за дуално обучение. Мениджърът на клъстъра Максимилиан Ерхард обясни, че професионалното образование се базира на два стълба – теория, която идва от професионалните училища, и практика, която е във фокуса на предприятията.

Предимствата на дуалното обучение са основно насочени към предприятията и към обществото, и по-конкретно младежите. От една страна предприятията предоставят know-how знания, специфични за конкретната компания. Те имат влияние и върху учебната програма, като комбинацията в крайна сметка осигурява персонала им за бъдещето. Младежите от друга страна стъпват в предприятията на много ранна възраст и събират ценен работен опит.

В Германия пресечната точка между теорията и практиката са немските вътрешнотърговски камари, които играят ролята на координатори. Именно такава ще бъде и дейността на ГБИТК в България, като освен да координира инициативата, тя ще предлага и консултации, know-how и стандарти за добро професионално обучение на високо ниво. Клъстърът, който е създаден през януари тази година, ще е с начален период на работа две години и е отворен за различни браншове.

За момента предстоят да бъдат сключени договори както с компании от сферата на услугите, транспорта и логистиката, така и с професионални училища в София, Пловдив и Русе. Засега програмата ще бъде насочена към  младежи с вече завършено средно образование, тъй като сегашната законова рамка в България не позволява учениците да бъдат дългосрочно ангажирани в дадено предприятие паралелно с обучението им в училище. В момента тече дискусия за приемането на регламент за дуалното обучение и при положителен резултат, инициативата ще бъде пренасочена към ученици от средните училища.

По германски данни в търговските отношения между България и Германия за 2014 г. е бил отчетен рекорд от 5,9 млрд. евро, което е ръст от 10,9% в сравнение с предишната година. Основната причина за това са германските инвеститори в България, които допринасят с налагане на германско качество на предлаганите продукти и на работните процеси.

Българският износ към европейската държава е спаднал с 3,1%, като за първа година от десетилетия насам страната ни има отрицателно търговско салдо с Германия с дефицит от 700 млн. евро. Въпреки това главният управител на камарата д-р Митко Василев заяви, че резултатите са по-скоро радващи и още тази годината границата от 6 млрд. евро в търговията може да бъде преодоляна.

Базирайки се на данни на Българската народна банка, ситуацията по отношение на инвестициите обаче е по-различна. Отчита се изтичане на германски капитали от България в размер на 275 млн. евро, макар че в същото време има нови инвестиции на вече установени фирми. Така например през 2014 г. германската Aurubis е открила пречиствателна станция за дъждовни и повърхностни води на стойност 6,3 млн. евро.

Целта на анкетата е да бъде показател за случващото се в сферата на бизнеса и сред инвеститорите и да бъде ориентир за бизнес климата в страната според мненията на членовете на камарата. В тазгодишното проучване, което се прави паралелно в още 15 страни от ЦИЕ, са взели участие 107 компании-членки на организацията. За първа година освен конкретни данни за България, бяха представени и сравнения с останалите държави по отделните компоненти.