Срещата на страните от Г-20, която се проведе през уикенда, бе представяна като сблъсък между Европа и САЩ за това дали трябва да има още разходи за стимулиране на икономиките. В по-широк план обаче тази ситуация представлява края на неокейнсианските настроения и може би началото на по-здравословен икономически курс, се казва в анализ на Wall Street Journal.
През последните три години в икономическата политика на развития свят доминираше ренесансът на старата идея, че огромните публични разходи могат да предотвратят дефлацията, да излекуват рецесията и да сложат началото на нова ера от правителствено ръководен просперитет.
Ситуацията обаче не се разви така.
Сега настъпи моментът политическите и фискални сметки да бъдат платени, и то в момент, когато и Европа и САЩ са в незавидна ситуация. Европейците обаче казват „стига“ и искат да сложат край на харченето, докато администрацията на Обама настоява от кранчето да продължат да текат пари. Поради тази причина моментът изглежда добър, за да се преразгледа политиката и да се оценят резултатите от нея.
Както и много други лоши идеи, настоящото съживяване на кейнсианството започна при президента Джордж Буш. Икономическият съветник Лари Самърс обяви пред Конгреса, че „навременна, таргетирана и краткосрочна” програма за разходи от 150 млрд. долара е силно необходима, за да се насърчи потребителското търсене.
Демократите, които имаха мнозинство в Конгреса, приеха идеята и президентът Буш одобри план на стойност 168 млрд. долара под формата на разходи и еднократни данъчни отстъпки. Това предизвика статистически ефект в подкрепа на ръста на БВП в средата на 2008 година, но спря финансовата паника и втората фаза на рецесията.
Самърс повдигна идея за втори план – този път вече като съветник на президента Обама и вече на стойност 500 млрд. долара. Когато Конгресът приключи с дискусиите през февруари 2009 година, този план вече бе на стойност 862 млрд. долара. Икономистите на Белия дом разпалено обещаваха, че чрез тези разходи безработицата ще остане под 8 на сто.
Седемнадесет месеца по-късно и въпреки исторически силно либералната монетарна политика през периода, безработицата все още е 9,7 на сто. В края на миналата седмица пък статистиката отново понижи данните за икономическия растеж за първото тримесечие, този път до 2,7 на сто, а показателите за второто тримесечие остават доста незадоволителни.
Историята показва, че сегашната ситуация е доста далеч от стабилно възстановяване, каквото обикновено има след силна рецесия. Последното такова датира от 1983-1984 година, след понижението на данъците от президента Рейгън.
Отговорът на Белия дом, както и на лидерите в Конгреса е – трети план за правителствени разходи. На фона на приказките за нуждата от „фискална дисциплина”, някога в бъдещето, президентът Обама иска още разходи, за да се подкрепи „отново” търсенето. Тридесет месеца след като Самърс спечели първата си победа, политиката е отново в изходната си позиция.
Разликата този път е в това, че кейснианският консенсус се пропуква. В Европа инвеститорите се отдръпнаха от облигациите на Гърция, Испания и Португалия и се вгледаха сериозно в действията на Италия и Великобритания. Политиците обърнаха позицията си на 180 градуса от програми за стимулиране към съкращаване на разходи и вдигане на данъци.
Строгият бюджет, предложен във Великобритания от новото правителство на страната, например е типично доказателство за новия консенсус в Европа.
Казано по друг начин, германският канцлер Ангела Меркел спечели облога, който направи в началото на 2009 година с ограничаването на програмата за насърчаване на икономиката. Единствено Обама продължава да призовава за увеличаване на разходите, като на срещата на Г-20 той получи сериозен политически отпор.
Същевременно в Конгреса все повече демократи се обръщат срещу третия план за разходи. Първоначалният вариант на Белия дом, в който се предвиждаха помощи за безработни и помощ на местната власт, бе върнат няколко пъти, а миналата седмица отново не мина през Сената.
Доверието към Обама се изчерпва – не само от страна на облигационния пазар, а и от страна на избирателите, които виждат проблемите на Европа и не искат да бъдат сполетени от съдбата на Гърция.
Най-важният урок тук е политически. Големият грях, допуснат почти глобално, е възкресяването на кейнсианския икономически модел, който се провали през 70-те години, и забравянето на уроците от дългия просперитет, продължил от 1982 до 2007 година.
Бумовете по време на управлението на Рейгън и Клинтън бяха подкрепени от политическа воля за ниски данъци, ограничаване на разходите и стабилни финанси. Краят на контролирането на разходите дойде в края на 90-те, стабилните финанси изчезнаха в началото на новия век, а сега демократите обещават серия от увеличения на данъците.
Ние не твърдим, че ограничаването на разходите е чудодейно икономическо лекарство, казват авторите на материала в Wall Street Journal. Ограничаването на разходите, което сега е на мода в Европа, е важно, но само по себе си то няма да може да балансира дефицити, достигащи 10% от БВП. Това изисква нови приходи от ускоряване на растежа, а тук изниква опасност предвидените увеличения на данъци в Европа да натиснат развитието.
Огромната грешка на Обама бе раздуването на бюджета на САЩ с разходи, които не носят резултати, а водят до натиск срещу долара. Фантастичното твърдение на кейнсианците, че 1 долар разходи води до 1,50 долара ръст отдавна бе развенчано от икономистите.
Този долар за разходи трябва да дойде отнякъде – от данъци или от заем от частния сектор. С оглед факта, че голяма част от разходите за стимули отидоха за разходи като социални програми и подкрепа на пазара на труда, този „мултипликатор” по-скоро се превръща в негативен.
В условията на рецесия през 2008 и 2009 година ние смятаме, че някои от разходите за стимулиране бяха оправдани, а увеличаването на дефицита е разбираемо и неизбежно. Въпреки това обаче настояваме, че намаляването на данъците за физическите лица и компаниите биха донесли далеч по-голямо съживяване на икономиката и според нас биха довели до далеч по-бързо възстановяване, заявяват авторите.
Това, до което достигна светът, е задънената улица на кейнсианството. Казва ни се, че трябва да оставим Конгреса да харчи и да заема пари до момента, в който Самърс и останалите архитекти на икономическата политика на САЩ не заявят, че е време за увеличаване на данъците с цел намаляване на огромния дефицит и дълговете, натрупани от разходите.
Междувременно се предполага, че потребителите и бизнесът ще останат незасегнати от очакванията за увеличение на данъците, по-високи лихви и по-силен правителствен контрол върху почти цялата икономика, което разбира се е погрешно.
По-добра икономическа политика в САЩ ще има при формирането на нов Конгрес, който се надяваме най-малкото да предотврати шокови увеличения на данъците. Засега обаче добрата новина е това, че избирателите и пазарите казват на политиците да спрат с действията, които не дават резултат, завършва анализът.
преди 13 години ИСТИНАТА е - неможеш да харчиш повече отколкото получаваш.Както искате така го тълкувайте.Не възможно РАЗДУТА и неефективна администрация, която е подпомагана от частния сектор за социални осигуровки - всеки работник грубо плаща 130 лв осигуровки а бюрократа -- 0.Да се съкратят 300 000 търтеида се назначат още 30 000 полицая та да се укроти г. Борисов.А за тези чиновници изхода е ЕДИН или ще се прекфалифицират или да чакат по добри времена за ДЪРЖАВНАТА БАНИЦА.Момчета пенсионерите се увеличават, дацата намаляват -интелигентните българи напускат ДРЪЖАВАТА и кой ще остане накрая ЧИНОВНИЦИТЕ, нуждаещите се мъгистрати и полицията за да пози реда. Защото РОМското население се увеличава а то се издържа от СОЦиални помощи, които се плащат от гърба на всички работещи се.Имаш 10 лв. в джоба да си ги похарчиш за днес ако ли не - резултата го знаете.Във всичко както и в живота идва келнера и казва ПЛАЩАЙ СМЕТКАТА!Може да боли, но това е ГРОЗНАТА истина за всики ХРАНТУЛНИЦИ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години djorkaef, проблема, когато държиш хора само за да не мърда безработицата е че те не предприемат нищо за да се развиват, да са по-конкурентно способни, не търсят възможностите, освен това имаш раздуда администрация, излишни разходи и в замяна не получаваш повече свършена работа. Освен това изкривяваш пазара на труда и други макропоказатели, провеждаш сива и несправедлива социална политика и т.н.Никой не е казал, че трябва администрацията трябва бъде свита от веднъж, така че да предизвика някакви по-силни, временни, негативни последици, това може да става и поетапно. Дори и без криза трябва във всеки един момент да се търси къде могат да се намалят разходи, къде да се модернизира и оптимизира и т.н.Иначе просто идва кризисната ситуация и те принуждава искаш, не искаш да го направиш и то колкото се може по-бързо.Отлагането е една от най-големите злини, които можеш да си самопричиниш. В личен план също. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години SEBULBA, а какво ще правиш с тези 200-300 хиляди освободени чиновници с твоите предложения за реформи? Работни места ще им осигуриш ли? И аз съм против раздутия щат и неоптимизираните разходи в държава и частния сектор. Видяхме, че парите в частния сектор съчетан със слаб държавен контрол не върви. В тези вълчи капиталистически времена никога няма да провърви тази схема. Не съм социалист. Но в момента друг изход няма освен държавата да поеме стриктно управлението на капиталите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Подкрепям SEBULBA! Нужно е и търсенето на начини за създаване на повече капитал, спестяване и баланс в бюджета. И никакво вдигане на данъците! Това ще бъде поредният удар върху нашата слаба икономика и лош знак за инвеститорите (ако има все още желаещи :) ). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години На България Е НЕОБХОДИМ БАЛАНСИРАН БЮДЖЕТ ! И това без рязане на разходи няма как да стане! Спокойно могат да бъдат уволнени 200-300 хиляди от чиновниците и служителите, които са на държавната софра... Системното харчене над възможностите видяхме как свършва... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години сега нашите управници трябва да обърнат внимание на две неща от статията - че трябва да внимават с разходите и че ограничаването на разходите само по себе си не означава балансиране на бюджета отговор Сигнализирай за неуместен коментар