Как да четем данните за безработицата?

Безработицата през юни 2010 г. е 9,26%, като се увеличава с 55% спрямо 5,97% през юни 2008 г.

Реалният ръст обаче е доста по-голям. Безработицата никога не може да е 0%. При нива на безработицата под 5-6% започва да се усеща недостиг на кадри във всички сектори, който недостиг води до изкуствено увеличаване на заплащането, ръст в инфлацията и спад в конкурентоспособността на икономиката.

Приема се, че нива на безработицата под 4%, дори 5% са нездравословни поради описаните по-горе причини (инфлация и спад на конкурентоспособността). В един момент безработицата в София и Севлиево беше паднала до 2%, което означаваше остра криза на пазара на труда, силен недостиг на кадри и масови миграционни процеси към тези градове.

Тези около 4% безработица са т. нар. текуща (фрикционна) безработица, която се дължи най-вече на смяна на работата. Тя е естествен процес за пазара на труда. Спадове под тези 4% се наблюдават изключително рядко.

Извън тези естествени 4% през юни 2008 г. са били 1,97%, а през юни 2010 г. вече са 5,26% (до общо 9,26%). Тоест ръстът на безработицата над нормалните й нива е с цели 167%, което е доста повече от 55%.
Ако се приеме, че здравословното ниво на безработица е 5%, увеличението на горницата над този процент в последните 2 години става от 0,97% на 4,26%, което е близо 4,5 пъти.

Ръстът на безработицата от 5,97% до 9,26% в последните 2 години в най-голяма степен се дължи на икономическите цикли - наблюдаваният спад на БВП на фона кризата, която първо бе световна, преди да се усети и у нас.

Дължи се и на т. нар. структурна безработица. При нея квалификацията на голяма част от безработните не отговаря на нуждите на пазара на труда. Такъв е случаят например със спиране на производството на Кремиковци. Структурната безработица е една от най-трудно преодолимите, като изисква преквалификация. Тази безработица е особено срещана в някои региони на страната, където фалитът на бившите социалистически предприятия доведе до липса на търсене за специалисти от цели отрасли. В тези региони не се създадоха новите сектори на икономиката като аутсорсингът, който е характерен почти само за София.

Секторна безработица се създава и при несъответствие между образователната система и нуждите на икономиката, като често се коментира големият брой "икономисти", които произвеждат висшите и средни училища у нас. Според министъра на здравеопазването Анна-Мария Борисова на страната са нужни 1 700 анестезиолози, а в момента имаме едва 700. Това е друга диспропорция, генерирана от държавата (която не е създала стимули за учене на тази професия), университетите и образователните нагласи на населението. Вместо да станат анестизиолози и да запълнят нужните още 1000 бройки, същият брой млади хора ще учат нещо друго и/или ще влязат в групата на структурно безработните, ще работят не по специалността, ще се преквалифицират или ще намерят работа по специалността си, а България ще внесе от чужбина 1 000 анестезиолози.

Съществува и т. нар. скрита безработица. При нея хората са заети при много малка ефективност и възнаграждението е ниско. Тя е особено срещана в селските райони, както и при социални проекти като "От социални помощи към осигуряване на заетост". При последната програма близо 100 000 социално слаби у нас "метяха" улиците срещу получаване на минимална заплата, за да може държавата да се похвали, че безработицата е намаляла. Скритата безработица често е субсидирана от държавата. Тя не създава стимули за квалификация и преквалификация.

Много от безработните не се регистрират като такива и това, както и скритата безработица, водят до деформиране на официалния процент на безработни.

Често методологията за изчисляване на безработицата се променя, за да отчита по-ниски нива на незаетост.

Например безработицата в САЩ в момента не е около 9%, а 22%, показва проучване на Митко Хитов докторант във Висшето училище по застраховане и финанси и асистент в катедра „Маркетинг и стратегическо планиране” на УНСС.

Данните за 22% безработица са на база използваните допреди няколко години статистически методологии в САЩ, като Хитов дава пример, че ако „някой дълготрайно безработен продаде стария си шкаф чрез интернет, за да си купи хляб, статистиката го включва в графата на работещите като частен предприемач“. Статистическата методология в САЩ е била изменяна на два пъти в последните десетилетия, уточнява той. Целта на промените е да се покажат по-ниски нива на безработица.