Атаките срещу компютърни системи вече имат потенциала да причинят глобална катастрофа, но само в комбинация с друго бедствие, сочи доклад на Организацията за икономическото сътрудничество и развитие (ОИСР), цитиран от Ройтерс.
Проучването, което е част от по-широк проект на организацията с фокус върху възможни „Бъдещи глобални шокове“ като например срив в световната финансова система или пандемия от голям мащаб, посочва, че има много малко единични „киберсъбития“, които биха могли да предизвикат глобален шок.
Като примери за такива се посочват успешна атака срещу един от техническите протоколи, от които зависи интернет, или голямо слънчево изригване, което да унищожи ключови комуникационни съоръжения като сателити.
В доклада пише още обаче, че комбинацията от събития като координирани кибератаки или киберинцидент, който се случва по време на друго бедствие, може да бъде сериозно притеснение за политиците.
„В такъв случай може да съществуват условия за „перфектната буря“, пише в доклада, чиито автори са професор Петер Зомер от London School of Economics и д-р Ян Браун от Oxford University.
Правителствата на различни държави обръщат все по-голямо внимание на киберсигурността.
САЩ се подготвят за киберконфликт и създадоха специална военна част. Великобритания определи кибератаките като една от най-големите външни заплахи през октомври, като обеща да инвестира допълнителни 650 млн. паунда в тази насока.
Междувременно се счита, че развиващи се държави като Китай и Русия я възприемат като сфера, в която могат да оспорят надмощието на САЩ при традиционните оръжия.
Компютърният вирус Stuxnet, който е насочен срещу индустриални системи, и за който се вярваше, че е държавна атака срещу ядрената програма на Иран, се сочи за признак за растящото военизиране на киберпространството.
В събота New York Times съобщи, че вирусът е съвместен американско-израелски проект и е бил тестван в израелска атомна централа.
Проучването заключава, че кибератаките ще бъдат повсеместни в бъдещи войни и кибероръжията „ще се ползват все повече и с все по-голям ефект от идеологически активисти с най-различни убеждения и интереси.“
Истинска „кибервойна“, водена почти изцяло чрез компютърни системи, обаче е малко вероятна, тъй като много критични системи са добре защитени и ефектите от атаките са трудно предвидими, като дори може да се обърнат срещу нападателите, пише още в доклада.
Браун посочва, че приемането на предимно военен подход към киберсигурността е грешка, тъй като повечето цели във важната национална инфраструктура като комуникации, енергия, финанси и транспорт са в частния сектор.


Трима мъже от Попово са загиналите при зверската катастрофа край Търговище
Няма опасност за околната среда заради авариралият танкер край Ахтопол
Никола Цолов спечели първия си подиум във Формула 2
Меси донесе победата на Локо (Сф) над Ботев (Пд) в драматичен мач с пет гола
Задействаха BG-ALERT в Бургаско, две реки преляха
ChatGPT спечели правото си да се саморегулира. Това може да се развие зле
Германия ускорява мерките срещу дронове - зачестяват инцидентите на летищата
Биткойн опциите показват, че трейдърите се подготвят за крипто зима
Факторингът е трамплин за малкия бизнес при въвеждането на еврото
SpaceX ще предложи акции на вътрешни лица при рекордна оценка
Какви са основните проблеми на 1.2 TSI на Volkswagen
Топ 10 на най-устойчивите на ръжда коли на старо
Кога са изобретени електрическите прозорци
Новото AUDI E7X изобщо не прилича на... Audi
Мercedes реши близкото бъдеще на G-Class
Защо туристи посещават места на зверства?
Община Царево задейства системата BG Alert
Идеи за коледни подаръци под 50 лева
Зеленски: Русия падна ниско, атакува цивилни обекти в деня на Свети Николай
Новата стратегия за национална сигурност на Тръмп е насочена към Европа