Индийската централна банка неочаквано повиши лихвата по операциите за обратно изкупуване, но остави основата ставка без промяна. По този начин банката затегна паричната си политика, за да се справи с ускоряващата се инфлация, посочва Bloomberg.
Лихвата по операциите за обратно изкупуване беше повишена до 6% от 5,75%, а репо лихвата, която се смята за основния лихвен процент, остана без промяна на ниво 6,25%. В своето изявление централната банка на Индия посочва, че в банковата система има излишно финансиране след мерките от страна на властите изтегли от обращение банкнотите с голям номинал в рамките на усилията за справяне с корупцията и укриването на данъци.
„Все още има инфлационен натиск, особено в цените на услугите“, пише в изявлението. „Бъдещата парична политика до голяма степен ще зависи от излизащите данни за макроикономическите условия“, се казва още в текста.
Ходът на индийската централна банка следва затягането на паричната политика в САЩ и е поредната изненада от страна на регулатора, начело с Урджит Пател. През февруари регулаторът промени позицията си от гъвкава и осигуряваща подкрепа към неутрална. Според централната банка излишните средства в банковата система създават риск от ускоряваща се инфлация и може да попречат на институцията да постигне целевото ниво от 4% ръст на потребителските цени.
След решението на банката доходността по държавните облигации се повиши, а рупията възстанови загубите. Към 14:30 часа българско време рупията поскъпва с 0,73% до 64,580 рупии за долар.
Банката очаква средна инфлация между април и септември тази година от 4,5% на годишна база и 5% между октомври 2017 г. и март 2018 г.
„По-строгият тон в изявлението показва, че в централната банка се притесняват за инфлацията“, казва Анджали Верма, икономист във PhillipCapital.
Регулаторът трябва да се справи със скок в депозитите след демонетизацията и това ограничава способността на банката да се намесва на форекс пазара и да овладее поскъпваща рупия. По-скъпа валута би понижила вносните цени и би свила инфлацията много по-силна рупия би спънала възстановяването на износа.


В България неравенството расте след края на трудовия път: разликата в заплатите е 12%, а при пенсиите – 19.4%
Анатомия на дигиталната ера: Как смартфоните променят човешкото тяло и гръбначния стълб
България с най-силен ръст на производството в сектора на услугите в ЕС
Десетки свободни работни места за учители във Варна, кои са най-търсени
Проф. Георги Вълчев: Имаме проблем с учебниците, учениците не ги разбират
Г. Ангелов: Световното първенство по футбол беше идеален момент за тежки реформи
Жегата размеква обществената реакция срещу климатичните промени
ЕС оценява риска за банките от екстремните горещини
На фона на скандалите ФИФА излиза с рекордни приходи от Световното
Застрахователите на "Северен поток" избегнаха иск за €580 млн. за взривовете
Стандартно BMW M2 победи екстремното M2 CS на „Нюрбургринг“
Руснаци направиха алтернатор, задвижван от изгорели газове
Как работи хиперболичното въздушно окачване
Черната кола харчи повече – ето защо
800 000 км без DPF и АdBlue - този стар дизелов VW Golf все още се движи
Път още няма, но как Европа може да привлече вниманието на Путин?
Гунев: Ако има борба с олигархията, тя трябва да е по закон
Д-р Боян Митракиев: Винаги данъкоплатецът плаща сметката
Москва показа сила край НАТО: Какво стои зад полета на Ту-142 до британски самолетоносач
Киселова: Изборните правила винаги са най-политическият въпрос
преди 9 години Индия страда от вреден (за устойчивия обществен просперитет) модел за прилагане на парите. Ако не се допускаше тази грешка държавата нямаше да има сегашни дългове. Все още обществеността не зачита вредното държавно поведение и болезнените злини се уголемяват.Сега Индийската централна банка не може да предотврати актуални щети, защото не е с необходимата компетентност.Възможностите са: 1) При запазване на вредния модел за прилагане на парите щетите се уголемяват. 2) При полезен модел за прилагане на парите подсигурява се устойчив обществен просперитет. отговор Сигнализирай за неуместен коментар