Газпром ще похарчи близо 9 млрд. долара за "Силата на Сибир" до края на 2017 г.

"Газпром" ще похарчи 8,8 млрд. долара за проекта "Силата на Сибир" до края на 2017 г., заяви заместник-председателят на компанията Андрей Круглов, цитиран от руският портал "Вести".

По думите на Круглов през тази година руският гигант ще задели за изграждането малко повече от 30 млрд. рубли, през 2016 г. – около 200 млрд. рубли, а през 2017 г. – около 250 млрд. рубли, с което общата сума достига 480 млрд. рубли (8,8 млрд. долара).

Освен това "Газпром" няма да намали инвестициите в строителството на "Южен газов коридор" и газопровода "Бованенково-Ухта", добави Круглов.

"Въпреки санкциите в последните 12 месеца "Газпром" привлече от пазара повече от 2,5 млрд. долара. В същото време лихвените проценти са по-ниски от средната цена на дълга. Между другото средният лихвен процент по кредитите на "Газпром" постоянно намалява след 2011 г. По-специално ние привлякохме от UniCredit 300 млрд. долара при лихва под 4%", каза той.

По-голямата част от проектите за изграждане на "Силата на Сибир" "Газпром" възнамерява да реализира за своя сметка, но морските пространства в международния газопровод може да бъдат изградени чрез чуждо финансиране.

Основната цел на газопровода "Силата на Сибир" е свързването на областта Якутия в североизточната част на Сибир с Китай. "Работата по проекта е в разгара си и ще бъде завършена навреме", каза на 19 март ръководителят на "Газпром" Алексей Милер. Очаква се газопроводът да заработи през 2019 г.

Русия, която е вторият най-голям износител на газ в света след САЩ, напоследък търси начини да пренасочи експорта си от Европа към Азия. Причините за тази стратегическа преориентация са многобройни, като в основата е политическата конфронтация на Москва със Стария континент.

Азиатските страни в момента предлагат по-добри перспективи, тъй като икономиката на Европа е до голяма степен в застой. Пренасочването е и отговор на продължителен сблъсък между Запада и Кремъл във връзка с конфликта в Украйна и санкциите на ЕС и САЩ спрямо Русия. Брюксел пък от своя страна отчаяно търси начини да намали зависимостта си от руските газови доставки.