Новият британски премиер трябва да бъде реалист по отношение на икономиката

Няма никакъв смисъл да се предлага бюджет преди 31 октомври, но очаквайте леко стимулиращ такъв веднага след тази дата - със сделка или без. Ако няма сделка, очаквайте и парично облекчаване.

Дневният ред от страната на предлагането е от жизненоважно значение за политиката след Brexit. Предлагането е необходимо да се увеличи, за да се справим с под средните растеж и производителност, както и с неуместните опасения сред някои компании за Великобритания след Brexit. Има много области, като например облекчаването на регулациите за малки и средни предприятия, които биха могли да помогнат. Радикалните варианти също могат да бъдат изпробвани, като например създаването на безмитни пристанища.

Необходими са повече жилища и по-добри транспортни връзки. Освобождаването на частния сектор да изгражда жилища е от жизненоважно значение.

Най-спорната област може би е фискалната политика. Макар че ще има желание за дисциплиниране на финансовите пазари, има място за фискални маневри. Разбираемо е, че ще има цел за по-ефективни държавни разходи. И все пак, с ниската доходност по облигациите, правителството на Обединеното кралство може да си позволи да заема повече, за да финансира инфраструктурата. Има достатъчно възможности за привличане на повече частни средства, особено за инфраструктурни проекти с бъдещи потоци от приходи, и чрез насочване на дългосрочните спестявания към нуждите от инвестиции.

Икономическият успех изисква съгласуваност между паричната и фискалната политика. От само себе си се разбира, че Английската централна банка трябва да осигури парична и финансова стабилност. Но тук, както и навсякъде другаде, компетенциите на централната банка трябва да бъдат преразгледани. Например, дали целта за 2% инфлация годишно е подходяща и какви уроци можем да научим от другаде?

Трябва да насърчаваме ролята на Лондон като водещ финансов център в световен мащаб, но също така да гарантираме, че той обслужва повече реалната икономика в страната. Растежът на паричната маса и банковото кредитиране за частния сектор са твърде ниски. Необходимо е облекчаване на капиталовите изисквания към банките. Комисията за финансова политика трябва да намали допълнителния капитал, който банките трябва да държат като противоцикличен буфер и да се стреми да понижи съотношенията на капитала към активите.

Финансовата регулация се люшна като махало от едната крайност (бидейки твърде лека преди кризата) към другата. Необходимо е тя да се преразгледа посредством принципен подход, който да й позволи да стане по-устойчива.

След Brexit икономическата политика трябва да подкрепя политическата цел за обединяване на страната, като устоява на всеки потенциален срив в краткосрочен план. Намаляването на песимизма и повишаването на нивото на икономическите амбиции са от първостепенно значение.