А. Черногорски: Регламентирането на частния фалит ще отрезви банковия сектор

Атанас Черногорски е юрист и икономист, натрупал богат опит в публичния сектор, включително и в Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (известна като „комисията Кушлев“ по името на бившия й председател).

Атанас Черногорски е юрист в учредената наскоро Асоциация на ощетените от кредиторите. Експертите от организацията наскоро обявиха, че работят върху законопроект за фалита на физически лица. Конкретните текстове ще бъдат представени през септември и подложени на широко обществено обсъждане.

С Атанас Черногорски разговаряме за бъдещия законопроект и очакванията му за дискусиите за частния фалит, които предстои да се проведат.

- Г-н Черногорски, наскоро от Асоциацията на ощетените от кредитори обявихте, че до месеци ще предложите закон за фалита на физически лица. На какъв етап от работата по законопроекта сте в момента?

В момента се прави превод на британския, френския и испанския закони и законодателна практика. Испанската и френската практики са много близки до нашата действителност, а британската я превеждаме за да преценим доколко техният опит би ни бил полезен, въпреки че правораздавателната им система е различна от българската. Маркирали сме основните глави в бъдещия български законопроект и всеки от юристите на асоциацията има ангажимент да оформи конкретни текстове. В тях ще се формулират правата и задълженията на кредиторите и на физическите лица, кой има право да обяви фалита и в какъв момент. Всички тези моменти от законопроекта все още се обсъждат и оформят в законодателна рамка. С конкретните параметри ще сме готови през септември.

- Защо избрахте да базирате българския законопроект, който подготвяте, на испанската, френската и британската практика?

Френската законодателна практика е по-дългогодишна и всеобхватна, а към испанската се насочихме заради това, че Испания претърпя сериозен кредитен бум още преди това да се случи в България. Кризата засегна тежко Испания, има достатъчно случаи на неплатежоспособност на физически лица и законите на страната работят ефективно. Контактуваме и с българка, която е адвокат в Испания, така че максимално да почерпим от опита на страната.

- Проявявали ли са юристи от други страни интерес да ви разяснят техните национални законодателни практики, с които е уреден фалитът на физически лица?

Да, обсъждали сме въпроса с други колеги, които ни препоръчаха да прегледаме и германския закон. Вероятно ще проучим и тяхната практика и ако видим, че има нещо полезно от германското законодателство, което е приложимо у нас, бихме го предложили. Във всяка една страна законодателството си има своя специфика. Българският законопроект трябва да бъде съобразен с действащото българско законодателство, с което се съобразяваме, когато черпим информация от чуждия опит.

- Ако се стигне до гласуване на законопроекта за частния фалит, вероятно ще се стигне и до други законови поправки и реформи...

Със сигурност ще се стигне дотам. Това зависи донякъде и от волята на БНБ да направи промени в някои наредби. Повече от половината българи имат някакви задължения към някакъв кредитор. Банковият надзор обаче не осъществява достатъчно добър контрол. Визирам действията на някои банки по провизирането на просрочените кредити. Факт е, че много банки, за да си оправят ликвидността, прехвърлят свои просрочени кредити на свързани дружества, за да избегнат провизирането на изискуемите кредити. Това е едно залъгване на статистиката.

- Какво трябва да направи банковият надзор в този случай?

Банковият надзор трябва да осъществява качествен контрол. По моите наблюдения досега няма случай на наказана банка за нарушаване на наредби № 8, № 9 и № 11 на БНБ  за капиталовата адекватност, за оценка и класифициране на рисковите експозиции на банките, за ликвидността на търговските банки, а такива нарушения се извършват.

Същевременно искам да  кажа, че споделям мнението на председателя на управителния съвет на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян, че банките се нуждаят от реформа – законодателни промени и  промени на вътрешните политики. Законът за фалита на физическите лица ще накара банките образно казано да си поемат кръста, да понесат отговорността за кредитите, които предоставят, както и правилно да оценяват риска. При изпадане в неплатежоспособност отговорност носи не само физическото лице, но и банката или небанковата институция, която му е дала кредит. Оказва се, че в момента редовните платци покриват част от загубите на кредитните институции от некоректните кредитополучатели.

- Какви принципи за защита на интересите и на двете страни – кредитори и кредитополучатели, ще възприемете?

Кредитополучателите ще имат право да обявяват фалит в случай, че изпаднат в неплатежоспособност при определени причини. Кредиторите също ще имат право да обявяват свои длъжници в несъстоятелност. Ще има гаранции за кредиторите, за да не се опорочат целите на закона и да се намалят опитите за злоупотреби на физически лица. Ще бъде посочено кои действия на длъжника могат да се тълкуват като опит да бъдат ощетени неговите кредитори.