Херберт Степич: Проблемът с лошите заеми в ЦИЕ не трябва да се преувеличава

- Как ще обясните намаляващите кредитни операции на банките в Европа – повече проблем на предлагането ли е това, или на търсенето?

Кредитните операции се различават между отделните държави. Например, кредитните условия са много благоприятни в Австрия, Германия, Финландия, Холандия, докато в Испания, Португалия, и в по-малка степен Италия, слабото търсене на заеми се допълва от ограничения при предлагането. В Гърция пък има сигнали за кредитна криза. В ЦИЕ обаче не станахме свидетели на такава.

Като цяло кредитните операции са частично свити поради регулаторни причини, като въвеждането на банковата регулация Basel III, която е насочена както към капиталовата адекватност, така и към ликвидността на банките. Ние обаче сме убедени, че икономиката няма да може да се възстанови, ако усилията са фокусирани само върху недостатъчно капитализираните банки и не се насочат към свръх задлъжнелите правителства.

- Как трябва бъде разрешена европейската банкова криза и по-конкретно испанската? Кой подход предпочитате – този на строгите финансови рестрикции или по-балансирания?

Преди всичко е важно да се подчертае, че нямаме криза на еврото. В момента имаме два типа кризи в еврозоната. От една страна държавна дългова криза в някои страни, която засяга цялата еврозона, а от друга – дългова криза, която бе предизвикана от банкова криза. Вторият тип касае само две европейски държави – Испания и Ирландия. В страни като Гърция, Португалия и Италия дълговата криза бе причинена главно от неосъществяването навреме на необходимите структурни реформи, а не от банките.

При първия тип дългови кризи е важно да се намери решение за твърде високата задлъжнялост в публичния и частния сектор, външните дисбаланси и краха на жилищните пазари. С други думи: публичното и частното търсене трябва да се адаптират към производствения потенциал на сответната държава. Следователно са необходими мерки за подобряване на конкурентоспособността, либерализация на трудовия и продуктовите пазари, както и намаления на заплатите. 

Освен тях ще е важно да се намалят трансферите от пенсионните и здравните системи, както и възнагражденията в публичния сектор. Необходимо е да се приложат и реформи за подобряване на ефективността на държавната администрация, като например при събирането на данъците.

По отношение на банковата криза е важно да се увеличи прозрачността и ясно да се заяви колко точно загуби се очакват. Процесът на банкова реорганизация трябва да се ускори съществено. Трябва да бъдат затворени кредиторите, които не са жизнеспособни, а тези, чийто бизнес модел има бъдеще - да бъдат подпомогнати.

- Смятате ли евентуалното излизане на Гърция от еврозоната за заплаха за банковия сектор в ЦИЕ?

Излизане на Гърция от еврозоната в идните месеци би имало ефект върху ЦИЕ, особено върху Югоизточна Европа, поради важността на банките с гръцки капитали в страни като България, Румъния, Сърбия и Албания. От доста време обаче регулаторните органи в региона работят, за да направят филиалите на гръцките банки по-независими от техните майки по отношение на капитала и финансирането.

България определено е сред страните от ЦИЕ, в които необслужваните заеми представляват проблем, след като все още се увеличават от вече високо ниво. Понастоящем необслужваните заеми са 16,9% (16,2% към края на март - бел. ред.), спрямо 14,9% в края на 2011 г. Очакваме определена стабилизация по-късно тази година или в началото на следващата. Високият дял се дължи и на факта, че растежът при кредитите остава потиснат.

Не бих преувеличил обаче проблема с тези заеми в ЦИЕ като цяло, както и при водещите добре диверсифицирани банки. Необслужваните заеми вече достигнаха пик в Русия, Полша и Чехия, като за региона се стабилизираха на ниво от около 8%. Банковият сектор в ЦИЕ остава сравнително печеливш, което показва, че този проблем не е съществен. Печалбите в българския банков сектор също се подобриха през първата половина на 2012 г.

Освен това общият обем заеми в ЦИЕ е едва 9% от този в еврозоната, а необслужваните заеми само в Испания (164 млрд. евро, или дял от 9,4%) са двойно повече от нивото им в целия регион на ЦИЕ.

Трябва да приемем, че обикновено отнема 3-4 години след пика на необслужваните заеми, за да бъде намален наполовина делът им. Намалението им в България и ЦИЕ зависи от евентуалната стабилизация в икономическата среда.

- Преди година казахте, че най-лошото от кризата на пазара на имоти в ЦИЕ е отминало. Какво мислите сега?

Трябва да е станало някакво недоразумение. Никога не съм говорил за криза при имотите в региона, защото такава не е имало. ЦИЕ беше и все още е под влиянието на настоящата икономическа криза в периферията на еврозоната. В някои държави от ЦИЕ обаче, като България и Румъния, кризата дойде след много силна строителна активност, основно в столиците. Делът на строителството в брутната добавена стойност достигна 8-10%, което е близо до нивата, които видяхме в Испания и Ирландия.

Определно има индикации, че някои сектори на този строителен бум в малко от държавите от ЦИЕ са били неустойчиви и все още има излишно предлагане на пазарите на имоти, което трябва да се преодолее. Въпреки това аз не виждам ситемна криза на пазара на имоти в нито една държава от ЦИЕ, в сравнение със ситуацията в САЩ, Испания или Ирландия. Нещо повече, в региона все още има по-голяма нужда от реконструкции, отколкото в Западна Европа, така че растежът на строителният сектор в ЦИЕ не може да се сравнява директно с този там.

- RBI наскоро консултира българското правителство относно емисията еврооблигации. Как ви се струва доходността от 4,44% при пласирането им?

Това бе справедлива оценка, за да се постигне широкообхватно пласиране на книжата в Европа. При сегашните волатилни пазари на Стария континент няма много държави, които да са в състояние да наберат значителни суми в евро. След десет години отсъствие от международните пазари България пласира еврооблигации при впечатляващо презаписване на емисията. Представянето на облигациите на вторичния пазар ще отвори пътя за допълнително финансиране и показва към коя група държави принадлежи днес България.