Васил Петков е главен асистент в Университета за национално и световно стопанство и миналата година успешно защитава дисертационен труд на тема „Конкурентоспособност на българското селско стопанство в рамките на единния пазар на Европейския съюз”. С него той получава образователната и научна степен доктор по Световно стопанство и МИО (Международни пазари и цени).
От началото на 2009 г. е управител на консултантска фирма „Маркет енд проджект консулт“ ООД, а от юни 2011 г. е и изпълнителен директор на „Агро Финанс” АДСИЦ. Автор е на редица доклади и публикации.
- Г-н Петков, Агро Финанс АДСИЦ е единственият голям АДСИЦ, разполагащ само със земеделски земи, ще запазите ли тази политика?
Целта на нашето дружество, както може да се съди и от името му, е инвестиции в земеделска земя. От създаването си до момента спазваме тази политика и възнамеряваме да я следваме и в бъдеще. По принцип уставът ни позволява да инвестираме и в друг вид недвижими имоти, но на този етап не разглеждаме някакви конкретни проекти в тази посока.
Освен това ние гледаме на капиталовложението в земеделски земи като на една сигурна инвестиция и в същото време осигуряваща добра доходност, която между другото в миналото беше доста подценявана. Лично аз очаквам в бъдеще доходността от този бизнес да се увеличава допълнително, тъй като от една страна цената на земята, която притежаваме (предимно окрупнена и от висока категория) най-вероятно ще продължава да се повишава, а от друга рентата също ще продължи да нараства.
В тази връзка мога да цитирам и няколко конкретни цифри. Средната ни рента за текущата стопанска година 2012/2013 е 32 лв. спрямо 27 лв. за предходната 2011/2012 г. и 23 лв. за 2010/2011 г., т.е. ръст от по 17-18% за всяка от последните две години.
Като обобщение мога да кажа, че при нашата специализация в инвестиции в земеделска земя, добрата доходност, която реализираме и несигурността на другите пазари на недвижими имоти, не е особено подходящо точно в този момент да пристъпваме към диверсификация на портфейла.
- До момента нямате практика на продажба и последваща покупка на земеделски земи, т. нар. поземлено банкиране, планирате ли да го правите?
Първо искам да изразя моето мнение, че терминът „поземлено банкиране“ не е особено подходящ за смисъла, който се влага в него. Този модел, от една страна, е атрактивен за инвеститорите, тъй като те ще бъдат доволни да получат дивидент при продажбата на земя, но в същото време има и своите негативи – първо, средствата, които ще останат след продажбата и изплащането на дивидента, може да се окажат недостатъчни за последваща покупка на земя, и второ, по-трудно ще бъде достигната висока доходност от ренти, тъй като за новопридобитата земя обикновено вече има сключен договор за аренда от предишния собственик при цени, по-ниски от тези, които ние постигаме.
Нашето дружество е с дългосрочни намерения в сферата на земеделието и на този етап не предвиждаме големи продажби на земя, но естествено при поява на достатъчно атрактивни оферти нищо не се знае.
- Под наем и аренда са отдадени рекордните 96% от земите ви, как е постигнато това и какво планирате за останалите проблемни 4%?
По-голямата част от така наречените „проблемни” 4% са земи, които сме получили след замяна с други лица и при нас тези земи се водят неотдадени, тъй като все още нямаме копие на договора със съответния арендатор, който ги ползва.
Практиката ни е да предоговорим рентата по тези договори така, че тя да се доближава до нивата на рентата, която получаваме за други наши имоти в съответните землища. Това означава, че реално процентът на неотдадените земи е по-малък от 4%.


Община Варна: Водата от чешмата пред комплекс "Приморски" не е годна за пиене
Кръвният център във Варна търси дарители с кръвни групи 0- и A-
Хороскоп за 29 юни 2026
Дете пострада в катастрофа
Три коли се блъснаха на Аспаруховия мост във Варна
Изкуственият интелект вече променя политиката в САЩ на всяко ниво
Инвестициите в здравеопазване увеличават икономическата мощ на страните
Квантовите компютри вече са тук. Но какво всъщност представляват?
Войната с Иран върна търговията през пустините на Близкия изток
Неапол изпреварва Милано като икономически двигател на Италия
Ето едно уникално Ferrari, за което вероятно не сте чували
Кражбите на емблеми отново са на мода
Блестящ и спокоен, Никола Цолов взе четвърта победа за сезона
Малък стикер на стъклото спасява човешки животи
Механичните скорости се оказват полезни за шофьора
Путин проведе кризисна среща заради украинските атаки, засегнали доставките на горива
Витанов: Няма да режем доходи, пенсии и майчински въпреки тежкото наследство
Олег Невзоров: Продължаваме да изпълняваме всички поети наши задължения, работим по проектите ни
Роднини на 11-те жертви станали свидетели на катастрофата с малък самолет край Нанси
Терзиев: До 2000 нови места в детските градини и ясли догодина
преди 13 години Рано или късно субсидиите ще изчезнат а населението ще расте. Известно време след това плодородната земя ще остане единствения актив, който ще носи доходност по-голяма от няколко процента и достигаща дори до големи двуцифрени числа (при положение че няма природни бедствия и катаклизми). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Ако ги нямаше субсидиите.. нещата щяха да са доста по-различни. Отделно в момента няма данък върху земеделските земи, което е голямо недоразумение. И при горите и пасищата... А там където няма данъци или са символични рано или късно има балон. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години "Интерес към инвестициите в земеделска земя ще има винаги!" - ДА, но на различни ценови нива... ще е постоянния интерес! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години преди години по същия начин ни обясняваха, че акциите ще са само нагоре и после какво стана? В последно време доста народ се е втурнал да обяснява защо зем земя не е балон, явно е! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Според мен рисковете с инвестициите в земеделски земи са свързани с намаляване на субсидиите за земеделските производители и промишлено, химическо или друго замърсяване на почвите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар