Васил Петков е главен асистент в Университета за национално и световно стопанство и миналата година успешно защитава дисертационен труд на тема „Конкурентоспособност на българското селско стопанство в рамките на единния пазар на Европейския съюз”. С него той получава образователната и научна степен доктор по Световно стопанство и МИО (Международни пазари и цени).
От началото на 2009 г. е управител на консултантска фирма „Маркет енд проджект консулт“ ООД, а от юни 2011 г. е и изпълнителен директор на „Агро Финанс” АДСИЦ. Автор е на редица доклади и публикации.
- Г-н Петков, Агро Финанс АДСИЦ е единственият голям АДСИЦ, разполагащ само със земеделски земи, ще запазите ли тази политика?
Целта на нашето дружество, както може да се съди и от името му, е инвестиции в земеделска земя. От създаването си до момента спазваме тази политика и възнамеряваме да я следваме и в бъдеще. По принцип уставът ни позволява да инвестираме и в друг вид недвижими имоти, но на този етап не разглеждаме някакви конкретни проекти в тази посока.
Освен това ние гледаме на капиталовложението в земеделски земи като на една сигурна инвестиция и в същото време осигуряваща добра доходност, която между другото в миналото беше доста подценявана. Лично аз очаквам в бъдеще доходността от този бизнес да се увеличава допълнително, тъй като от една страна цената на земята, която притежаваме (предимно окрупнена и от висока категория) най-вероятно ще продължава да се повишава, а от друга рентата също ще продължи да нараства.
В тази връзка мога да цитирам и няколко конкретни цифри. Средната ни рента за текущата стопанска година 2012/2013 е 32 лв. спрямо 27 лв. за предходната 2011/2012 г. и 23 лв. за 2010/2011 г., т.е. ръст от по 17-18% за всяка от последните две години.
Като обобщение мога да кажа, че при нашата специализация в инвестиции в земеделска земя, добрата доходност, която реализираме и несигурността на другите пазари на недвижими имоти, не е особено подходящо точно в този момент да пристъпваме към диверсификация на портфейла.
- До момента нямате практика на продажба и последваща покупка на земеделски земи, т. нар. поземлено банкиране, планирате ли да го правите?
Първо искам да изразя моето мнение, че терминът „поземлено банкиране“ не е особено подходящ за смисъла, който се влага в него. Този модел, от една страна, е атрактивен за инвеститорите, тъй като те ще бъдат доволни да получат дивидент при продажбата на земя, но в същото време има и своите негативи – първо, средствата, които ще останат след продажбата и изплащането на дивидента, може да се окажат недостатъчни за последваща покупка на земя, и второ, по-трудно ще бъде достигната висока доходност от ренти, тъй като за новопридобитата земя обикновено вече има сключен договор за аренда от предишния собственик при цени, по-ниски от тези, които ние постигаме.
Нашето дружество е с дългосрочни намерения в сферата на земеделието и на този етап не предвиждаме големи продажби на земя, но естествено при поява на достатъчно атрактивни оферти нищо не се знае.
- Под наем и аренда са отдадени рекордните 96% от земите ви, как е постигнато това и какво планирате за останалите проблемни 4%?
По-голямата част от така наречените „проблемни” 4% са земи, които сме получили след замяна с други лица и при нас тези земи се водят неотдадени, тъй като все още нямаме копие на договора със съответния арендатор, който ги ползва.
Практиката ни е да предоговорим рентата по тези договори така, че тя да се доближава до нивата на рентата, която получаваме за други наши имоти в съответните землища. Това означава, че реално процентът на неотдадените земи е по-малък от 4%.


Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
"Късметът може да изчезне": Защо атомната бомба не е пример за управление на ИИ?
ГДБОП: Българите търсят алтернативи след края на Zamunda, ArenaBG и Zelka
Русия порази централата на най-големия мобилен оператор в Украйна
Омбудсманът: Никой не знае какъв ще бъде размерът на минималната заплата
преди 13 години Рано или късно субсидиите ще изчезнат а населението ще расте. Известно време след това плодородната земя ще остане единствения актив, който ще носи доходност по-голяма от няколко процента и достигаща дори до големи двуцифрени числа (при положение че няма природни бедствия и катаклизми). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Ако ги нямаше субсидиите.. нещата щяха да са доста по-различни. Отделно в момента няма данък върху земеделските земи, което е голямо недоразумение. И при горите и пасищата... А там където няма данъци или са символични рано или късно има балон. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години "Интерес към инвестициите в земеделска земя ще има винаги!" - ДА, но на различни ценови нива... ще е постоянния интерес! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години преди години по същия начин ни обясняваха, че акциите ще са само нагоре и после какво стана? В последно време доста народ се е втурнал да обяснява защо зем земя не е балон, явно е! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Според мен рисковете с инвестициите в земеделски земи са свързани с намаляване на субсидиите за земеделските производители и промишлено, химическо или друго замърсяване на почвите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар