Гинка Христова: Нито БНР, нито Музикаутор печелят от спора си

Адвокат Гинка Христова е основател на Международния правен център ILAC в България. Тя е експерт по дигитално право. Завършила е право в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), а след това е специализирала в Университета на Ница. По-късно се специализира в областта на дигиталното право, електронната търговия и интелектуалната собственост. Завършила е и специализация в Харвард именно в тази сфера.  Адвокат Христова потърсихме, за да коментира пред Investor.bg спора между БНР и Музикаутор.

Казусът “БНР - Музикаутор” става все по-заплетен. Но нека започнем отдалеч. Как се определя размерът на средствата, които трябва да бъдат плащани от ползвателите на музика?

- Музикаутор е неправителствена организация и има свои тарифи, свой устав, в който са описани всички права, като всеки един от нейните членове съвсем естествено е задължен да се запознае с правата и с устава. А за самите тарифи - от дружеството подписват договори с всеки един от ползвателите, като има варианти понякога да се правят корекции. Не става дума за една тарифа, а има възможност за договаряне на отделни случаи.

Това означава ли, че няма фиксирана сума?

- Има тарифа с фиксирана сума, дори фигурира на уебсайта на Музикаутор, но тя не се прилага навсякъде, което в крайна сметка е нормално. Това по никакъв начин не е нарушение.

Определя ли се тарифата спрямо тези в останалите страни в Европейския съюз (ЕС)? Има ли единна регулация в това отношение?

- Не, единна регулация няма. Това, което има, е организация на всички тези организации, където всяка от националните плаща определена сума в голямата (CISAC), като тази сума е именно за излъчването на чуждестранна музика. Това е обединяващото. Иначе няма фиксирана тарифа, защото пазарните условия са различни.

Трябва ли наистина да има притеснения относно монополното положение на Музикаутор?

- От правна гледна точка това е много интересен въпрос. Имало е няколко дела в Комисията за защита на конкуренцията, които бяха отсъдени в полза на Музикаутор и бяха преди доста време. Те са монополист, но е факт, че законът им го позволява, щом това не е нарушение. Те са неправителствена организация, сдружение с нестопанска цел, както много други, но са с по-особен статут. Чисто законово едно такова сдружение на музикантите има право да събира колективните средства. Така че факт - те са единствените. Ние считаме, че би било добре да има конкуренция, от гледна точка на това, че е здравословно. Към настоящия момент законът дава право на всеки един автор да не се включва в Музикаутор, а да отчита сам дейността си и да си търси средствата, но сами разбирате, че това е опция, която само творци, музиканти с големи възможности, с една цяла структура зад гърба си биха могли реално да си го позволят и наистина да получат нещо. Насочеността на музикантите е в много по-креативна посока. Тяхната душевност не е насочена към бизнес дейността, така че няма как реално да се възползват от тази възможност. Това не би им донесло актив.

Това означава ли, че всички нападки срещу Музикаутор са абсолютно излишни, при условие че законът казва, че е необходима само една такава организация?

- Всеки има право на мнение и това мнение по никакъв начин не трябва да е проблем за тях. Ако се вижда, че обществото или членовете на сдружението по някакъв начин са недоволни от неговата работа, тяхна задача е да ги чуят и да променят нещо. След като очевидно се е нагнетила толкова негативна енергия, очевидно има нужда от някакъв вид промяна. Нападките срещу Музикаутор, доколкото имам наблюденията, са не толкова, че те са единствени, а по-скоро са към методиките им на работа. Факт е, че Музикаутор са единтвени - законът към момента разпорежда да е така. Всяко друго нещо представлява нарушение, но това не означава, че законът не може да се промени.

Всичко това повдига въпроси дали най-сетне не е нужна законова промяна. Според Вас нужна ли е наистина?

- Законова промяна е нужна, въпросът е в каква насока. И най-добрият закон, ако не се прилага или ако неговото прилагане не се следи, е безсмислен. Aко няма санкция при неприложението,нещата не се получават. Самата структура за колективното управление на авторските права е такава почти навсякъде в Европа. Това е един модел, който заради дигиталните промени се нуждае от съществена промяна. Поради тази причина и на европейско ниво в момента се водят изключително много дебати. Стратегията за единен цифров пазар, работата по която започна преди доста време в Европейския съюз (ЕС), но вече е във финалната си фаза. Този пакет включва редица нови директиви, включително и регламенти, а като знаете, когато ЕС реши да приеме регламент, това е нещо сериозно, защото той е директно приложим без всякаква имплементация, транспониране. Така че предстоят много сериозни промени на европейско ниво от гледна точка на законодателството. А това означава, че и в българското, защото всеки акт на европейско ниво е задължителен за България.