Строителството - епизод пореден на застоя

Строителният сектор не успя да преодолее летаргията, в която изпадна заради кризата. Проектирането замря, а строителната продукция през 2013 г. се сви с близо 50 на сто спрямо пика през 2008 г., според данните на Националния статистически институт (НСИ).

Същевременно достъпът до финансиране на нови проекти остава затруднен, а строителните фирми разчитат основно на европейските средства. Междуфирмената задлъжнялост и фалитите в сектора са сред най-сериозните в страната, а броят на безработните се увеличава.

Запазва се и тенденцията от последните години да се изграждат малки обекти, предимно със собствени средства заради нежеланието на банките да кредитират строителния сектор. Финансовите институции продължават процеса по „прочистване” на балансите и стратегическото значение на активите им, свързани със сектора на имотите, намалява.

Данните от централния професионален регистър към Камарата на строителите (КСБ) в България сочат, че през последните три години са отпаднали над 1 700 строителни фирми. Незавършеното строителство към края на 2012 г. се изчислява на 19 млрд. лева. Чуждестранните инвестиции в отрасъл „Строителство“ също продължават да се свиват, сочат данните на БНБ. Чуждите инвеститори виждат България като периферна и рискова страна заради политическата обстановка.

Новото строителство, доколкото го има, се концентрира по Черноморието, за да задоволи търсенето в региона, движено основно от интереса на руски граждани към ваканционните имоти.

Като регион с активно ново строителство се очертава и Пловдив. София засега изостава, но през последните месеци стартираха и няколко по-значими проекти. Повечето от тях обаче са стари и “възродени” след кризата.

Достъпът до европейско финансиране – рецепта за оцеляване

Конкуренцията между строителните фирми за европейските пари се засилва през последните години. Браншът се обедини и продължава да настоява за по-прозрачни процедури по обществени поръчки и въвеждането на типова документация, за да се избегнат субективните критерии при възлагането.

Тази година управляващите подготвиха промени в Закона за обществените поръчки, които да разширят кръга от фирми с достъп до обществени поръчки. Ефектът от тях обаче е спорен, защото на практика се задължават главните изпълнители на големи строителни обекти на стойност над 2 640 000 лева ще трябва да дават минимум 30% от работата на подизпълнители.

Според Министерския съвет това е начин малките фирми от бранша да натрупат опит и квалификация, за да могат по-късно да кандидатстват по обществени поръчки и да ги изпълняват като основен изпълнител.

Предвижда се също така кандидатите по обществени поръчки да доказват опит, а не образование и квалификация.