Операторите на заведения за хранене в София са увеличили приходите си с 90% за шест години

Приходите на операторите на заведенията за хранене и развлечения в София са се увеличили с над 90% между 2019 г. и 2025 г. Основните фактори за това са нарасналите доходи и близо удвоеният брой международни туристи, отчита докладът Global Cities Retail Guide 2026 на консултантската компания Cushman & Wakefield, представена в България от Forton.

Около 29% от жителите на столицата се хранят извън дома поне веднъж седмично, а средната дневна консумация на кафе достига 1,92 чаши. Независимите оператори доминират с около 98% дял от всички заведения. Верижните концепции - международни и местни, са особено видими в търговските центрове и централните части на града.

Търговските площи в София се радват на висока заетост, а нивата на потребителското търсене са добри, отбелязва консултантската компания в доклада си. Според данните ѝ столицата разполага с осем мола с наемна площ  от 402 хил. кв. м. Четирите най-големи обекта, с индивидуална площ между 52 хил. и 81 хил. кв. м, работят при заетост, надвишаваща 99%.

Моловете привличат разнообразен профил наематели: операторите от модния сегмент обичайно заемат между 30% и 50% от наемната площ, допълнени от концепции в развлеченията, ресторанти, фаст фуд, питейни заведения, спортните стоки и козметиката. За следващите години не са планирани нови търговски центрове в София.

Ритейл парковете са форматът, който трансформира предлагането в столицата. Към момента тя разполага със седем ритейл парка с наемна площ от 178 хил. кв. м. До края на 2026 г. се очаква въвеждането на още два обекта с обща площ от 40 хил. кв. м, а поне един допълнителен проект от около 17 хил. кв. м е в окончателна фаза на проектиране.

При тези темпове на развитие търговската наситеност в столицата, измерена в квадратни метри на 1000 жители за двата формата, се очаква да достигне 500 кв. м към 2027–2028 г., спрямо 448 кв. м в момента. Ритейл парковете привличат оператори от моден, хранителен, DIY, спортен и детски сегмент, като предлагат по-достъпни наемни нива в сравнение с традиционните молове.

Централните търговски улици на столицата допълват предлагането с разнообразни малоформатни концепции. Главната пешеходна артерия (бул. „Витоша“ – бел. ред.), с над 110 обекта, е позиционирана сред 55-те водещи търговски улици в Европа и функционира като смесена зона за пазаруване, хранене и социализация, все по-силно повлияна от нарастващия брой международни туристи.

В непосредствена близост се е формирал отделен квартал, концентриращ лукс и премиум предлагане, с около 30 наематели, преобладаващо от висшия моден сегмент. За разлика от главната пешеходна улица, присъствието на заведения тук е ограничено.

Силна динамика при ритейл парковете

Ключова тенденция на пазара в България след пандемията е динамичното, наваксващо спрямо страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), развитие на ритейл парк формата. За период от четири години бяха въведени над 41 нови обекта с обща разгъната наемна площ (GLA) от близо 400 хил. кв. м. Днес наситеността на пазара у нас с площи от този формат възлиза на 104 кв. м на 1000 души, което все още изостава от средните за региона 120 кв. м на 1000 души.

Очаква се през следващата година страната да се приближи до средната наситеност за региона. Проекти в строеж към момента предстои да добавят допълнителни 140 хил. кв. м, а още 120 хил. кв. м са в различни фази на проектиране. Форматът привлича интереса на наематели, търсещи модерни площи на пазари, в които досега подобно предлагане е липсвало.

Моловете представляват над половината от съвременния търговски фонд в страната. Водещите обекти в столицата и основните градове работят при заетост от 97% до 99%, което ги нарежда сред най-ефективно управляваните ритейл активи в Централна и Източна Европа.

Съвременните търговски площи са концентрирани предимно в столицата и петте най-големи града - Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе. Въпреки това разширяването на хранителните вериги и операторите на ритейл паркове активно трансформира и по-малките населени места, изграждайки търговска инфраструктура извън традиционните икономически центрове.

Устойчивият ръст на домакинските доходи и потребителските разходи привличат нарастващ интерес от страна на международни търговски марки. Наблюдава се активно навлизане на оператори от секторите на модата, включително средноценовия и off-price сегмент - козметиката и красотата, спортните стоки, мебелите и детските стоки. Пазарът е особено видим за марки, вече установени в Централна и Източна Европа и търсещи следваща стъпка в регионалното си разширение, посочва консултантската компания.