Жилищното строителство на бъдещето - в пряка връзка с демографията

Жилищата на Изтока и Запада

Източна и Западна Европа имат много различна инфраструктура. Докато през 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век на запад усилено се строеше, на изток почти нищо не беше направено, коментира Иван Тошич от Metropolitan Research Institute в Будапеща, Унгария.

След промените от 1989 г. голяма част от жилищата в многофамилните жилищни сгради, които са изпълнявали социални функции, са били раздадени на наемателите и те са станали собственици. Много от другите собственици на жилища също живеят в големи блокове, които поради едни или други причини не се поддържат в добро състояние, допълни Тошич. Заради законодателни пропуски собствениците се грижат основно за самото жилище, но общите части се рушат, добави той.

По-различна е обстановката в Западна Европа, където действат значително по-строги механизми. В един квартал от многофамилни жилищни сгради дори само една да бъде основно ремонтирана от собствениците си, всички останали бързат „да наваксат”, коментира Тошич.

Думите си той илюстрира със снимки от квартали в Будапеща, Хага, Добрич и Тирана. Докато в Будапеща и Хага само от вида на фасадите на сградите можеше да се заключи за нивото на поддръжка, то фотосите от България и Албания показваха точно обратното: полуразрушени мазилки, капещи улуци и мръсни прозорци на общите части рязко контрастираха с модерни щори и дограма на отделните жилища.

Други снимки от малко източно германско градче, разположено близо до границата с Полша, показваха подобна на българската панелна действителност. Причините обаче далеч не се коренят в безотговорността на етажната собственост, а в миграцията. В последните 10 години това градче, по думите на Тошич, е намаляло с 20 хил. души, предимно млади хора, както сочат данните на местната община.

Изводът, който строителният бизнес може да си направи от тези картини, е че трябва повече да си сътрудничи с местните власти при планирането на градоустройството и да се строи според нуждите на населеното място и особеностите на местното население, заключи Иван Тошич.

Жилищата за възрастни – незаета пазарна ниша