Политиците в САЩ влошават перспективите пред ипотечните книжа

Политиците в САЩ все още намират популистки оправдания да "удрят" банките, които са твърде големи, за да фалират, и никой в министерството на правосъдието няма да бъде уволнен, ако добави още една нула към споразумение в стил JPMorgan Chase, пише Financial Times.

Ударите към банките обаче често попадат върху пенсионните фондове и дребните инвеститори, които в крайна сметка притежават американски ипотеки и помрачават изгледите за един от най-важните класове активи.

След като миналата седмица от JPMorgan признаха, че са създавали ценни книжа, обезпечени с ипотеки (MBS), от заеми, които не отговарят на стандартите за записване, споразумението за 13 млрд. долара с банката включи и облекчения за потребителите за 4 млрд. долара под формата на опрощаване на част от главницата и други модификации за кредитополучателите, застрашени от възбрана.

Това е добра новина за самите кредитополучатели и може би е добра социална политика, но модификациите на ипотеките влияят и върху стойността на обезпечените с ипотеки ценни книжа, в които са групирани.

BlackRock бе една от най-големите фирми за управление на активи, посочила тази несправедливост. Следващите жертви на продажбата на подобни ценни книжа от страна на JPMorgan са инвеститорите, които са ги купили и в момента те отново са изложени на риск от загуби.

Инвеститорите имат голяма експозиция към пазара на MBS чрез основните си фондове за облигации. Най-големият облигационен фонд в света Pimco Total Return Fund например държи 34% от активите си за 250 млрд. долара в ипотеки. Множество инвеститори включват в портфейлите си взаимни фондове, а в този клас активи се вливат и средства чрез търгувани на борсата фондове и тръстове за инвестиции в имоти.

MBS са много сложен вид ценни книжа. Инвеститорите могат само да гадаят колко дълго ще получават доход от лихви преди кредитополучателите, с чиито ипотеки са обезпечени книжата, да решат да се преместят или да рефинансират.
Макар и гарантирани от контролираните от държавата агенции за ипотечно финансиране Fannie Mae и Freddie Mac, тези ценни книжа подлежат на сложни предположения за бъдещите лихви и характеристиките на кредитополучателите.

Ценните книжа без държавна гаранция пък са обект и на риск от евентуалното изпадане в неплатежоспособност на собствениците на жилищата.

Сега инвеститорите трябва да се тревожат и заради множеството начини, по които правителството може да се намеси и да модифицира заемите, с които са обезпечени MBS.

Клаузите за помощ на потребителите в споразумението с JPMorgan са в крак с други намеси през последните пет години. Когато се установи, че фирмите за обслужване на ипотеки редовно подминават надлежните процедури за налагане на възбрана върху американските жилища и механично обработват документи за принудително изземане, федералните агенции постигната споразумение с пет банки за модификации на заеми за 17 млрд. долара. Целта бе те да се направят така, че в крайна сметка да не навредят на инвеститорите в MBS, но фирмите за управление на активи се оплакват от липса на прозрачност.

Инвеститорите в MBS все още страдат от тези спорадични и непредвидими държавни намеси пет години след кредитната криза и това има разрушителен ефект. Политиката, която по-рано изглежаше допустима, за да може индустрията да стъпи на крака, сега заплашва трайно да повиши рисковите премии, които инвеститорите в MBS трябва да изискват и на свой ред да повиши разходите за кредитиране, които плащат собствениците на жилища с ипотеки. 

Надежата за емитиране на MBS без Fannie и Freddie или други държавни гаранти изглежда по-далечна от всякога. Емисиите от необезпечени MBS през тази година възлизат на 17 млрд. долара в сравнение със 700 млрд. долара през пиковите 2005 и 2006 г. Тази разлика вече не може да бъде обяснена с шока от осъзнаването, че цените на жилищата в САЩ могат и да падат, освен да се повишават.