Възможно ли е високата безработица да е неизбежна?

Едновременното наличие на свободни работни места и висока безработица е един от най-дискутираните проблеми, които нарушават ефективното функциониране на пазара на труда. Според редица икономисти високата безработица в развита пазарна икономика като САЩ, в момента се дължи на несъответствието между квалификацията на много от безработните американци и уменията, необходими за попълването на работните места, които се създават, докато страната излиза от рецесия.

Други икономисти намират в недостатъчното търсене на причината за упорито високото ниво на безработица в Щатите, която кръжи около 10% цели 18 месеца след излизането на страната от рецесия. Трети посочват спукването на балона на жилищния пазар като причина за високата безработица. Те обясняват това с невъзможността на много американци да продадат ипотекираните си имоти и да се преместят там, където се създават повече нови работни места, пише The Economist.

Колкото и различни на пръв поглед да изглеждат тези мнения за постоянно високата безработица в САЩ, всички те са основават на една сходна концепция за пазара на труда, която обяснява защо не се осъществасз незабавна връзка между търсещите и предлагащите работа.

Този начин на разбиране на трудовия пазар е резултат от изследвания на нарушенията в търсенето, направени от Питър Даймънд, Дейл Мортенсен и Кристофър Писаридес през 70-те и 80-те години. На 11 октомври те получиха за тези свои проучвания върху теорията за търсенето и тяхното приложение на пазара на труда Нобелова награда за икономически науки за 2010 г.

Подходът на тримата икономисти към пазара на труда се различава рязко от нормите в началото на 70-те години, когато стандартните икономически модели третират труда като вид стока, чиято цена е заплатата на работника. Според опростените версии на тези модели при висока безработица цените на труда ще паднат бързо, за да я отстранят.

Тези модели обаче не отразяват как търсещите и предлагащите труд подхождат към намирането на подходяща работа или персонал. Продължителността на безработица, търсенето на работа, преместването от едно на друго работно място, или скоростта, с която служители се уволняват и наемат, отсъстват като данни в старите модели.

Според Мортенсен начинът, по който хората търсят работа в по-несигурна среда, трябва да бъде в центъра на анализа на пазарите на труда. Първоначално той работи самостоятелно над теорията на търсенето, но по-късно си сътрудничи в тази област с Писаридес.

Тримата икономисти надграждат върху предишната работа на Джордж Щиглер, който изучава начина, по който хората придобиват информация. Той самият получава през 1982 г. Нобелова награда заради своите изследвания върху индустриалните структури, функционирането на пазарите и причините и ефектите на публичното регулиране.

Като изтъква, че придобиването на информация коства време и усилия, Щиглер твърди, че хората ще го правят само докато допълнителните ползи от информацията надвишават допълнителните разходи за придобиването й. Мортенсен вижда в тази рамка полезен начин на осмисляне на процесите на пазара на труда, защото намирането на работа в децентрализиран пазар обикновено включва събиране и оценяване на информация за свободните работни места и заплати.

Даймънд описва процеса на търсене на работа в поредица от статии, написани между 1979 и 1982 г., и в които показва как купувачите и продавачите на труд не винаги намират незабавно това, което търсят, и е вероятно да отхвърлят първоначалните оферти (за работа или служител) като неефективни.

Той посочва, че не всички работни места са еднакво подходящи за всички работници. Първата работа, която човек получи, може да не е толкова подходяща, колкото втората или третата, което може да накара едно безработно лице да отложи във времето започването на работа, разполагайки с обезщетения за безработица.

Например, ако всяко безработно лице се надява, че може да получи по-добре платена оферта за работа след още няколко интервюта, в сравнение с офертата, която има в момента, като цяло на търсещите работа изборът ще им отнема повече време, което ще завишава нивото на безработица.

Това според Даймънд означава, че на процесите на търсене и предлагане на труд е присъщо несъответствие, или „триене“ (friction), което увеличава разходите на работодателите и служителите. Казано с други думи, по-високата безработица може да е неизбежна именно заради тези нарушения на пазара на труда, при които се иска повече време, за да се получи най-оптималното напасване между търсещи и предлагащи труд.

В друго известно проучване, публикувано през 1982 г., Даймънд показа как една икономика, в която различните стопански агенти трябва да се търсят взаимно, може да се окаже с няколко равновесни нива на безработица. С други думи, няма "естествено" ниво на безработица, а централната банка и правителството могат да преследват това равновесно ниво, което считат за най-благоприятно.

Даймънд обяснява своите мотиви като дава пример с тропически остров, където намирането и търговията с кокосови орехи са единствената форма на икономическа дейност. Точно както някои хора не могат да си намерят работа, така и някои кокосови орехи няма да намерят своя купувач. Студентите по икономиката днес все още изучават "Кокосовия модел на Даймънд".

Най-известната творба на Мортенсен и Писаридес е съвместно изследване, публикувано през 1994 г. Чрез него те показват защо безработицата се покачва толкова бързо при рецесия, а намалява бавно когато възстановяването на икономиката започне. Тяхното изследване обяснява този проблем чрез стимулите, които имат търсещите и предлагащите труд, и звучи особено актуално днес.