Склонността към оптимизъм, или как променяме възгледите си към финансовия свят

Автор: Боян Иванчев

Бихейвиористичните финанси изучават икономическото поведение на хората с помощта на когнитивната психология (психология на познанието), изследвайки ирационалното икономическо поведение на хората и различните склонности (bias) и систематични грешки допускани от тях. 

Една от тях е "склонността към оптимизъм".

Тя се усилва в периодите на икономически подем, когато изобилието на положителни прогнози за икономиката и бъдещото развитие се четат с удоволствие, като същевременно "розовите очила" пречат да се отдели необходимото внимание на фактите и прогнозите, според които добрите времена не са вечни и обикновено приключват със спукване на балона.

"Склонността към оптимизъм" води обикновено до промяна на навиците и субституцията например на боб чорбата с мидена супа, фокусиране само върху текущата добра икономическа ситуация, свръхинвестиране и неразумно увеличаване на задлъжнялостта и потреблението.

В крайна сметка стигаме до издуването и спукването на поредния балон, което от дотком балона за десетина години се случва няколко пъти.

Световната финансово-икономическа криза и най-новото и проявление дълговата криза в Гърция и Ирландия (на резервната скамейка чакат още няколко нови участника) доведе до "ново нормално поведение" на потребителите в световен мащаб.

Ако погледнем данните за оборота в търговията на дребно за еврозоната и ЕС-27 (Eurostat, Jan 2011) ще видим, че той е намалял рязко в края на 2007 г. и до момента не се е възстановил на пред кризисните нива. Нещо повече - последните няколко месеца данните не се подобряват, а за месец ноември 2010 г. /спрямо предходния месец/ има влошаване в оборота на дребно за страните от еврозоната с -0.8% и за страните от ЕС-27 с -0.4%.

За пореден път през същия месец този показател се влошава и за България с -0.6%.

Отвъд Океана, в САЩ, ежедневните разходи на американците в периода преди 2008 г. са около 130 долара, а днес са устойчиви от две години на почти два пъти по-ниски нива - около 60 долара, при това в условията на правителствена политика, която стимулира с различни инструменти и няколко трилиона долара американската икономика. 

Средномесечни разходи на средните дневни разходи на американците /без ипотеки, режийни,лизинг/ потребителите за Януари-Ноември 2008-10. Галъп

Причината за това "ново нормално поведение" не е само в увеличената безработица в световен мащаб, достигаща 10% и намалелите доходи на домакинствата. Причината е в психологията на потребителите, ирационалното им поведение и характерните за тях систематични грешки.

В периодите на икономически спад и кризи много хора губят работата си, жилищата си, поради невъзможност да изплащат заеми или пък мебелите и автомобилите си, разпродавани безмилостно от съдебни изпълнители. Други губят целия си бизнес или инвестициите си поради срив на борсовите цени и цените на притежаваните активи.

Тогава отново си припомняме народните мъдрости "бели пари за черни дни", "разпростирай се според чергата си", "на гол тумбак чифте пищови" и т.н. В такива тежки периоди се увеличават хората с така наречения "синдром на болестта на парите" (изследван и назован през 2006 г. от д-р Роджър Хендерсън), който е със симптомите на стрес, предизвикан от чувството, че нямаме контрол върху парите си и имаме ограничени познания за това, което се случва се нашите пари и богатство.

Добре изследван факт е това, че при влошаване на икономическата конюнктура значително нарастват самоубийствата, нервните разстройства от всякакъв тип и съответно продажбите на различни видове транквиланти и релаксанти. Една от характерните реакции на потребителите в такава ситуация е рязкото намаляване на харчовете само за основни, базови нужди - храна (и завръщане към добрата стара боб чорба например), наем, ток и парно, медицина.

Едновременно с това се повишава спестовността на домакинствата в кеш и кешови еквиваленти. В България за 2010 г. депозитите на населението имат ръст от 3,2 млрд. лева и достигат рекордната стойност за банковата ни система от над 27 млрд. лева, като в същото време намаляват новите кредити за населението.

Тези данни илюстрират тип поведение, характерно със силно намаление на харченето на пари. Разбира се, този модел поведение може да бъде усилен от общата информационна среда - колкото е по-негативна, толкова по-стабилно ще бъде намалялото потребление и съответно придържането към "бели пари за черни дни" и "разпростирай се според чергата си".

Такава информационна среда тласка потребителите към систематичната грешка на "по-слабата реакция", която не позволява правилно да се възприемат евентуалните нови икономически сигнали и информация за променящата се обстановка.

В почти всички случаи, поради сложността на човешката психика, не една, а няколко систематични грешки се наслагват и влияят едновременно на повечето от нас, за да не бъдем рационални в икономическото си поведение.

Повечето от нас забравят, че всеки подем и икономически спад не продължава вечно и това е основна отправна точка в рационалното поведение и умножаването на богатството - както на ниво домакинство, така и на държавно ниво.

"Свръхреакцията" или "по-слабата реакция", както и "ефектът на закотвяне" (при този ефект инвеститорите възприемат новата информация през значително изкривени лещи и психологически се привързват към гледна точка, която много трудно се променя във времето) на държавно ниво към добрите или лоши икономически новини може допълнително да усили нерационалното поведение на потребителите и от там да бъде вредна за цялата икономика.

Целта на рационалния инвеститор е да игнорира описаните систематични грешки и влиянието на информационната среда, за да постигне приемливо ниво на рационалност при управлението на собствените си или чуждите активи.