И Китай може да прибегне до понижаване на основната лихва

Китайската централна банка може да прибегне до понижение на основния лихвен процент, прогнозира пред Bloomberg икономистът за континентален Китай в австралийската кредитна институция Australia & New Zealand Banking Group Лиу Ли-Ган, съобщи Bulgaria On Air, позовавайки се на Bloomberg.

По думите на Лиу една от основните причини за това е рекордното поскъпване на юана. "Да, инфлацията в Китай беше в унисон с очакванията. Но ако погледнете производствената инфлация, тя е доста по-ниска. Така че в дългосрочен план няма сериозен инфлационен натиск. Междувременно юанът е изключително силен, лихвеният диференциал между офшорните и вътрешните сделки е много голям. Затова и Китай се радва на такива значителни входящи капиталови потоци“, посочи той.

През последните 24 часа китайската валута поскъпна до 6,1309 юана за щатски долар, преди отново да се обезцени до 6,1384 юана за долар. Запитан какво биха могли да предприемат централната банка и правителството на страната, Лиу посочи, че на първо време банката може да се върне към валутната си кошница.

"Например нашите изчисления показват, че ако банката се придържа строго към тази кошница, юанът би трябвало да се търгува на ниво от 6,7 за долар вместо това, което наблюдаваме днес – 6,1-6,3 юана за долар - главно защото Япония обезценява валутата си. На второ място централната банка може да разшири рейнджа на търговия, за да осигури повече гъвкавост на валутата. Волатилността при търговията може да помогне за обръщането на тренда. И на последно място смятам, че лихвеният диференциал също може да се промени", добави той.

Икономистът потвърди, че прогнозира понижаване на лихвите, докато повечето му колеги очакват те да бъдат повишени през тази година. „Ако погледнете икономическото възстановяване, то все още е доста бавно. Потреблението остава слабо, инвестициите също изостават. Износът изглежда силен, но всъщност част от капиталовите потоци бяха калкулирани в търговските транзакции", обяснява позицията си той.

„Последните ходове на централните банки показаха, че те са загрижени повече за поскъпването на валутите, отколкото за забавения икономически растеж", смята той. Икономистът посочи за пример вчерашните действия на австралийската централна банка и днешните данни за пазара на труда в страната, които показаха понижаване на безработицата до 5,5% през март.

„В Нова Зеландия се случва същото - централната банка се намесва на валутните пазари. Шведската крона също беше обект на интервенции. На фона на огромната ликвидност в момента централните банки наистина би трябвало да са загрижени за силната валута, която може да доведе до процеси на дефлация", твърди той.